Майк Лосон - Вътрешният кръг

Разбира се, че щеше да постъпи точно така, в случай че ставаше въпрос за изтичане на информация от нечий екип или за игрите на някой печен бюрократ. Щеше да го направи с увереността, че може да предвиди ответните удари. Които без съмнение щяха да включват перчене и заплахи с яки връзки и невероятни възможности за оказване на натиск. Щяха да се опитат да го подкупят, след което щяха да го заплашат с уволнение. А най-тежката артилерия щеше да бъде заплахата адвокатите им да го разорят със съдебни искове.

Но ако наистина бяха замесени (беше длъжен да включва в разсъжденията си това „ако наистина са замесени“), Естъп и Тейлър нямаше да го заплашват с уволнение и съд, а просто щяха да го убият.

Да, Демарко наистина знаеше каква трябва да бъде следващата му стъпка, но никак не му се искаше да я направи.

Прибра се в хотела и почука на вратата на Ема, но никой не му отвори. Сутринта приятелката му, измъчвана от тежък махмурлук, промърмори нещо за нова визита в тютюневата плантация на Хати Маккормак. Искала да й зададе още няколко въпроса, но този път в абсолютно трезво състояние. Демарко остана учуден от факта, че още я няма.

От прозореца му се виждаше част от малкия плувен басейн на мотела. Не искаше да се среща с Тейлър, преди да се е чул с Ема. Или казано иначе, Ема беше претекстът да отложи още малко срещата си с Тейлър. Преценил, че за момента няма какво друго да прави, той реши да слезе долу и да изпие една-две бири край басейна, вживявайки се в ролята на турист. Какво пък , рече си. Нима не съм турист, дявол да го вземе?

Появи се край басейна с бира в едната ръка и плажна хавлия в другата и установи, че две хлапета замърсяват водата. Бяха девет-десетгодишни, облечени в торбести бански гащета, нашарени с физиономиите на герои от различни комикси. Хлапетата тичаха около басейна и се пръскаха с водни пистолети, като през цялото време пищяха пронизително.

Не можеше да се каже, че Демарко мразеше децата — той просто не знаеше как да реагира в тяхна компания. Фактът, че приличаха на ниски човеци, изобщо не ги правеше човеци. Знае се, че и гъсеницата е бъдеща пеперуда, но това съвсем не я прави красива.

Спря на почетно разстояние и започна да изучава хлапетата. Опита се да изчисли на какво разстояние ще разплиска водата тялото на 30-килограмово хлапе, свито на кълбо като артилерийско гюле. След като стигна до някаква преценка, той отдалечи пластмасовия си шезлонг на двойно по-голямо разстояние от басейна. Направи опит да подремне, но едното хлапе започна да издава неистови крясъци, защото другото се беше опитало да го удави. Надигна глава, за да не пропусне благословения миг, но после разочаровано я отпусна. Никое от хлапетата не притежаваше мускулна маса, за да задържи главата на другото под водата достатъчно дълго.

По едно време се надигна, свали си тениската, отвори бирата и пак седна. Пое две големи глътки и затвори очи. Беше решил да почива и да прогони от главата си мрачните мисли за безуспешната мисия. Но само след десетина минути усети нечий настойчив поглед върху себе си, а след това си даде сметка, че не чува писъците на хлапетата. Отвори едно око и установи, че стърчат на метър от шезлонга и го зяпат. Водните пистолети в ръцете им изглеждаха като истински. И двете бяха с ококорени сини очи и лунички около чипите нослета. Братчета. Някоя жена бе двойно прокълната.

— Хей, господине — обади се едното. — Виждал ли си жив алигатор?

— Виждал съм — отвърна Демарко, а мислено добави: Пръждосвай се, гадно хлапе! — Преди години, в един зоопарк.

— А ние видяхме един тук, в блатото ! Огромен алигатор! Устата му беше отворена и пълна с остри зъби! — Хлапето зина, за да му покаже колко широко е била отворена устата на алигатора. Братчето му усърдно закима.

— Наистина ли? — промърмори Демарко.

— Да, да — кимна момчето, после направи сериозна физиономия. — Мислиш ли, че някой алигатор може да изпълзи от блатото и да стигне до този басейн?

Демарко се оказа изправен пред сериозна морална дилема. Ако кажеше, че наистина има шанс някое триметрово чудовище да се промъкне в басейна под формата на свит на кълбо хамелеон, със сигурност щеше да ги прогони, но, от друга страна, вероятно щеше да им докара среднощни кошмари, придружени от напикаване. Какво всъщност искат тези хлапета , запита се той. Вълнението от непосредствената опасност, въображаемата перспектива да отидат на лов с водните си пистолети или уверение от някой приятелски настроен възрастен, че всичко е наред?