Майк Лосон - Вътрешният кръг

— Там трябва да внимаваш, синко — дрезгаво рече той. — Много да внимаваш!

Демарко отби в аварийното платно на шосе 23 и хвърли загрижен поглед към ленивите води на блатото Оукъфъноуки, заобиколени от странна на вид растителност. От клоните на старите и разкривени кипариси висяха плътните, синкави дантели на испанския мъх и това придаваше на мястото някаква особена тайнственост. Не хареса това, което видя, а в душата му се пробуди някакво отдавна заспало предчувствие, което го предупреждаваше за остри зъби и нокти, дебнещи под повърхността на ленивите води.

Сутринта набързо си приготви багажа и неохотно пое към летището. Хвана първия полет за Джаксънвил, щата Флорида, където нае един мустанг кабрио, свали му покрива и пое на юг към Фолкстън в трудно поносимата жега. След шейсет километра по пустата магистрала пристигна в града и се отби на паркинга пред мотел от веригата „Дейз Ин“. Момичето на рецепцията имаше блестящи очи и обица на носа, а косата й беше боядисана в яркочервен цвят. И нямаше нищо общо с представите му за младите жени от Юга.

Затвори се в стаята си, просна се на леглото и започна да преглежда купчината брошури, които предлагаха далеч повече информация за Южна Джорджия, отколкото бе склонен да поеме. От тях научи, че окръг Чарлтън се населява от десет хиляди нещастници, чийто среден годишен доход възлиза на около единайсет хиляди долара. Основен източник на този финансов просперитет беше дървеният материал. Територията на района беше осеяна с дъскорезници, фабрики за производство на хартия и терпентин — изобщо всичко, което можеше да докара някой мизерен долар от експлоатацията на дървото. Демарко си спомни, че Максуел Тейлър бе декларирал годишен доход от над триста хиляди долара, което беше трийсет пъти повече от това, което изкарваха братовчедите му.

Следобедните часове използва за бавна обиколка на района около Фолкстън, която включи и Ъптънвил — родното градче на Били Матис. Докато въртеше волана, беше принуден да признае пред себе си, че окръг Чарлтън не е чак толкова неприятно място за живеене. Неохотното му заключение се дължеше на факта, че туризмът бе другият основен източник на препитание тук. В една от хотелските брошури се уточняваше, че голямото блато се посещава от над четиристотин хиляди туристи годишно, които наблюдават птиците и гъмжащата от алигатори вода.

Докато караше из околността, Демарко непрекъснато се убеждаваше, че проучва територията на противника, но истинската причина за обиколката му беше друга: той просто протакаше. В крайна сметка се озова на отбивката, която се намираше само на няколко метра от ленивите води на блатото, оплаквайки съдбата си и проклинайки председателя. Намираше се в напълно непознат район, в който нямаше нито приятели, нито някакви специални пълномощия, а на всичкото отгоре трябваше да разследва двама от местните, които бяха направили опит да убият президента на Съединените щати! За капак единият от тях беше отличен снайперист и вероятна откачалка.

Изборът му беше доста ограничен. Нямаше никакъв начин да се сдобие с веществени доказателства, които по някакъв начин да свържат Естъп или Тейлър с покушението срещу президента. Следователно тази задача отпадаше. Би могъл да докаже, че по време на стрелбата Естъп не е бил там, където би трябвало да бъде, но и това изглеждаше малко вероятно. Максималното, на което се надяваше, бе да открие някаква връзка между Тейлър, Естъп, Матис и Донъли. Нещо действително свързваше тези хора, но проблемът беше да се открие какво е то. Нийл, човекът на Ема, не беше успял да изрови нищо, въпреки всичките си компютри и магически черни кутии. Следователно шансовете на Демарко бяха нищожни. Единственото, което би могъл да стори, беше да разговаря с хората и да се запознае с общодостъпните архиви.

Неясен оставаше и въпросът с мотивите. До този момент не беше открил причината, поради която Тейлър или Естъп биха пожелали да убият президента. Имаше известен шанс да се натъкне на мотив тук, в Джорджия, разбира се, ако Естъп не му видеше сметката преди това. Спомняше си с всички подробности разказа на полковник Мур за боеца с изпохапано от насекоми лице, който възкръснал от земята в буквалния смисъл на думата.

Стресна се от плясъка на криле, с който ятото птици внезапно напусна близката горичка, вероятно подплашени от невидим хищник.

След неспокоен сън в прекалено топлата и задушна стая Демарко се качи в колата и подкара към старомодната, но приятна закусвалня, която се намираше на няколко километра от мотела. Клиентите бяха предимно местни хора с джинси, работни ризи и бейзболни шапки, сред които рязко се отличаваше някакво конте с бяла сламена шапка, украсена със синьо-червена лента. Самотният представител на местната мода носеше бял ленен костюм, бяла риза с разкопчана яка и яркочервени тиранти. Това трябва да е кметът , помисли си Демарко. За последен път беше виждал човек със сламена шапка преди около три години, когато в Кенеди Сентър беше поставена новата версия на „Музикантът“.