Майк Лосон - Вътрешният кръг

— За бога, Джо! Веднъж си сигурен , втори път си почти убеден , а накрая ти се струва !

Пренебрегвайки сарказма в гласа на Махоуни, Демарко кимна.

— Точно така, сър. Именно по тази причина ФБР трябва да поеме случая и да си свърши работата. Те трябва да разпитат Тейлър и Естъп, да извадят заповеди за обиск на жилищата им, да проверят къде е бил Естъп по време на…

— Дори да направят всичко това и да открият нещо, убийството на този агент прекъсва всякаква връзка с Донъли — промърмори Махоуни.

— Предполагам, че е така — кимна Демарко. Председателят продължаваше да мисли как да пипне Патрик Донъли и очевидно беше разчитал на оръжието Матис. С какво по дяволите го държеше Донъли?

— Според теб как ще реагира Банкс? — подхвърли Махоуни, несъзнателно опипвайки чатала на анцуга си.

— Не знам. Но предполагам, че на този етап няма да предприеме нищо. След срещата беше много ядосан, но това се дължеше главно на отношението на Уол. Принципно погледнато, той си свърши работата: разказа на ФБР какво знае и прехвърли топката в тяхното поле.

— Мамка му! — промърмори Махоуни.

— Мисля, че трябва да се намесите в тази работа, сър. Поговорете с Уол и Колиър. Ако нищо не излезе, обърнете се към президента. В крайна сметка става въпрос за неговата сигурност.

— Как да се намеся, като нямам нищо общо? — погледна го с престорено учудване Махоуни. — Защо трябва да разговарям с когото и да било?

По дяволите! Предсмъртното писмо на Харолд Едуардс и другите улики в дома му бяха дали основните козове в ръцете на Донъли, а Махоуни вече беше успял да включи този факт в политическите си калкулации.

— В такъв случай разрешете да подхвърля писмото на „Поуст“ — рече Демарко. — Пресата охотно ще го разтръби, ФБР ще бъде принудено да започне разследване, а Донъли ще получи хубав юмрук в зъбите, защото се е опитал да го скрие.

— Направим ли това, юмрук в зъбите ще получат както Анди Банкс, така и Сикрет Сървис като цяло — поклати глава Махоуни. — Съвсем друга ще бъде работата, ако можеш да докажеш твърденията си, но ти не можеш. В момента разполагаш само с догадки и предчувствия, Джо. И онзи задник Колиър може да се окаже прав, колкото и да ти е неприятно. Защото Едуардс спокойно може да е свършил цялата работа сам, а Матис да няма нищо общо с нея.

— Все пак трябва да направим нещо — тръсна глава Демарко. — А ако се окажа прав, че онези типове Естъп и Тейлър са се опитали да убият президента, това ще означава, че вероятно ще направят и втори опит.

— Въпросът не е, че някой се е опитал да убие президента, Джо — отвърна с въздишка Махоуни.

— Моля?

— Всички президенти след убийството на Линкълн в онзи театър са ставали обект на покушение, или поне на желание за такова. Включително и Джери Форд, за бога! Онзи женчо, дето само хленчеше! Какво според теб е направил Джери Форд?

Помилва Никсън , отвърна наум Демарко.

— Не, проблемът не е в опита за убийство на президента! — тръсна глава Махоуни и очевидно заразен от вируса на красноречието, добави: — Или поне не е главният проблем. Защото тук имаме работа с друг проблем: човекът, на когото е поверена сигурността на президента, се оказва корумпирано гадно лайно, което може би е помогнало на убийците. Това е сериозният проблем!

— Значи трябва да се обърнем към ФБР.

— ФБР няма да разследва Пат Донъли на базата на твоите разкрития.

Изпаднал в безизходна ситуация, Демарко отчаяно се опитваше да измисли нещо, с което да накара Махоуни да използва авторитета си, принуждавайки ФБР да започне разследване на Естъп и Тейлър. Опитите му бяха прекъснати от шефа му, който небрежно подхвърли:

— Може би трябва да заминеш за Джорджия и на място да се запознаеш с живота на Тейлър. Без да пропускаш и проклетия рейнджър. Трябва да има някаква връзка между тях и Донъли.

Демарко отвори уста да изкрещи едно: А бе, ти луд ли си?! — но успя да се овладее в последния момент.

— Не съм сигурен, че това ще ни донесе нещо, сър — смотолеви той.

— Аз също — искрено си призна Махоуни. — Но е по-добре от нищо, а доколкото знам, и ти нямаш по-належащи задачи. Така ли е?

— Да, но…

— В такъв случай действай — кимна председателят и се обърна с намерението да си тръгне.

— Почакайте, моля! — повиши тон Демарко. — Вие прекрасно знаете, че не съм много ентусиазиран по отношение на това разследване. Аз не съм ченге, а онези хора могат да се окажат убийци!

Махоуни внимателно го изслуша и бавно кимна с величествената си глава. А Демарко разбра какво ще последва, тъй като вече беше присъствал на подобни сцени: председателят щеше да поеме ролята на генерала, който страда, че трябва да изпрати най-добрия си боец на опасна мисия. Върху лицето на Махоуни действително се изписа фалшива загриженост, а месестата му лапа легна върху рамото на Демарко.