Майк Лосон - Вътрешният кръг

— По дяволите, човече! — избухна Донъли. — Смятате се за достатъчно квалифициран да разследвате всички други, включително и мои агенти, но не и Тейлър! Защо не му щракнахте белезниците и не го домъкнахте тук?

Демарко не му обърна внимание и се извърна към Колиър.

— Нека поговорим за вашия основен заподозрян Харолд Едуардс. Човекът, който според вас е изкопал укритие в скалата, успявайки да остане незабелязан от цяла рота агенти на ФБР и тайните служби. На практика обаче той е бил с наднормено тегло, безработен неудачник и пияница. Как е възможно такъв човек да…

— Освен това той е бил изключителен стрелец, свикнал да живее на открито, и опитен ловец. Има доказателства, че е обвинявал президента, задето е изгубил работата си. Пак става въпрос за отегчителни факти, мистър Демарко.

— Тогава ще ми разрешите да добавя още един факт — невъзмутимо подхвърли Демарко. — Според съпругата на Били месец преди покушението той е оставал до късно на работното си място, използвайки служебните компютри. Според мен е търсел подходящ човек, върху когото да се хвърлят всички обвинения. И го е открил.

— Глупости! — изръмжа Донъли.

— Имате ли доказателства? — попита Колиър.

— Не, но компютърните специалисти в Сикрет Сървис биха могли да разберат за какво е използвал компютрите Били. Сигурно са останали следи.

Потърсил потвърждение в очите на Донъли, той разбра, че е допуснал още една грешка. Защото, ако подозренията му бяха верни, подчинените му отдавна трябваше да са изтрили всички следи от дейността на Били.

— Нека проследим логиката на разсъжденията ви, просто за да бъдем коректни — подхвърли Колиър. — Нека допуснем, че по някаква причина Били Матис е…

— Според мен той е бил изнудван по някакъв начин от Естъп и Тейлър — прекъсна го Демарко.

— … търсил във файловете на Сикрет Сървис някакъв човек като Харолд Едуардс — невъзмутимо продължи Колиър. — Но как ще обясните факта, че оръжието на престъплението е открито в дома на Едуардс? Между другото, оръжието се оказа откраднато от складовете на частта, към която е бил зачислен Едуардс.

— Това би могло да е дело на Естъп. А подробностите за Форт Мийд е получил от Били Матис, който също е бил запасняк там.

— Но вие нямате доказателства в тази посока, нали?

— Нямам — кимна Демарко и усети как започва да му писва.

— Добре, нека да забравим за липсата на доказателства — подхвърли Колиър с тон, с който се говори на умствено изостанали. — Естъп открадва няколко пушки от военния склад и използва една от тях срещу президента. А после ги подхвърля в къщата на Едуардс. Правилно ли съм ви разбрал, мистър Демарко?

Демарко само кимна, тъй като не се доверяваше на гласа си.

— Тогава ми отговорете на следния въпрос: къде е бил Харолд Едуардс, докато е ставало всичко това? Къде е бил, докато се е копаело укритието, къде е бил, докато президентът е ловил риба в река Чатуга? Никой от съседите му не го е виждал през въпросния отрязък от време.

— Мислил съм по този въпрос — отвърна Демарко. — Може би бъркам, но според мен Естъп — вероятно с помощта на Палмери — е отвлякъл Едуардс и го е заключил някъде, за да извърши спокойно покушението.

— Господи, това вече е прекалено! — избухна Донъли.

— И страшно увлекателно — добави Колиър. — А после, Демарко? Естъп го кара да напише предсмъртното си писмо, след което го гръмва по начин, който да изглежда като самоубийство. Това ли искате да ни внушите?

— Именно — кимна Демарко. — Този сценарий е напълно възможен.

Адски му се искаше да разполага поне с едно доказателство в подкрепа на хипотезата си.

— А как ще обясните веществените доказателства? — продължи да го притиска Колиър. — Например квитанцията в колата на Едуардс, която доказва, че в навечерието на покушението той е бил съвсем близо до Чатуга?

— Всеки би могъл да подхвърли такава квитанция.

— А предсмъртното писмо, което — подчертавам — без всякакви съмнения е било написано от самия Едуардс?

— Вероятно Естъп го е принудил, с насочен в главата му пистолет.

— А барутът по ръцете му, който съвпада с онзи около раната, която сам си е нанесъл?

— Не знам. Може би…

— Точно така, не знаете! — извика Колиър. — Не знаете нищо и не можете да докажете нищо от това, което казахте!

— За бога, Колиър! — повиши тон и Демарко. — Нима не ви минава през ума, че доказателствата ви срещу Едуардс са прекалено убедителни? Навремето Осуалд поне се беше скрил в някакъв киносалон и бяха нужни усилията на доста хора, за да бъде открит. А Едуардс ви го поднасят на тепсия, опакован като подарък !