Майк Лосон - Вътрешният кръг

Банкс се приготви да отвърне, но Уол го изпревари.

— Генерале, нека оставим мистър Демарко да продължи своето… хммм… изложение.

И Демарко продължи. Справяше се добре, докато не допусна грешката да изтъкне, че Матис изглеждал нервен в момента на стрелбата и това ясно личало от видеозаписа.

— Нека се спрем малко по-подробно на този детайл, генерале — подхвърли Колиър. — Предвид факта, че Матис е изпуснал очилата си миг преди първия изстрел, моите експерти обърнаха особено внимание на видеокадрите, запечатали този акт. Така например те изчислиха времето, за което той е заел позиция пред тялото на президента, и установиха, че го е направил по-бързо от останалите членове на екипа. Освен това той е бил първият, открил стрелба по посока на скалата, с цел да отвлече вниманието на стрелеца. Не съществуват абсолютно никакви научни доказателства, че неговите действия и реакции са заучени или по някакъв начин съмнителни.

— Вижте какво, мистър Колиър — строго го погледна Банкс. — Аз може и да не съм измервал с хронометър реакциите на Матис, но познавам хората. Затова съм категоричен, че този човек изглеждаше различно от другите членове на екипа. Беше нервен още преди първия изстрел.

— Възможно е, генерале — кимна Колиър. — Но освен че на видеозаписа няма доказателства, мистър Донъли подложи на тест с детектора на лъжата всички членове на екипа, включително Матис.

— Били Матис отрече да е бил подлаган на тест с детектора на лъжата — обади се Демарко.

— Вие сте разговаряли с него? — искрено се изненада Донъли. — Кой ви е дал това право, по дяволите?

— Аз — отвърна Банкс, изпреварвайки отговора на Демарко, обърна се към него и сухо кимна. — Продължавай.

Доста по-късно Демарко си даде сметка, че Донъли — безспорно далеч по-опитен в ударите под кръста от тях двамата — беше успял да отклони разговора от въпроса дали е подложил Матис на споменатия тест.

А за момента нямаше друг избор, освен да изпълни нареждането и да продължи разказа си. Обясни подробно как е разпитвал агента — веднъж в мемориалния център на града и втори път в дома му.

— Изглеждаше гузен — добави той. — Беше съвсем ясно, че знае за предупредителното писмо и по някакъв начин е замесен в покушението.

Донъли се изсмя. Или по-точно се изкикоти.

— Изглеждал гузен! — викна той. — Това ли приемате за доказателство?! Изглеждал!

Демарко промърмори, че човек трябва да е бил там, за да разбере за какво става въпрос. Отговор, който дори на самия него прозвуча неубедително.

— Ако и в съда пледирате по подобен начин, със сигурност ще ви отнемат адвокатските права! — презрително подхвърли Донъли.

— Донъли! — обади се генерал Банкс. — Престанете да прекъсвате заседанието по този начин! Това е заповед, по дяволите!

Пряката заповед от висшестоящ означаваше много за човек, който цял живот е носил униформа. И нищо за цивилен бюрократ като Донъли.

Уол отново се намеси с помирителен тон.

— Трябва да се съглася с генерала, Пат — подхвърли той. — Нека дадем възможност на мистър Демарко да довърши.

Донъли издържа до момента, в който Демарко разказа как е проследил Матис и е подслушал телефонните му разговори, за да стигне до Дейл Естъп и Максуел Тейлър.

— Я кажете, как се добрахте до съответните телефонни номера, без да имате официална заповед? — попита той.

— Няма да ви кажа — поклати глава Демарко.

Така тръгна, така и ще завърши , рече си той. После описа подробно как е проследил Били Матис и е станал свидетел на убийството му, като в крайна сметка е бил принуден да ликвидира убиеца.

— Знаете ли каква беше първата ми мисъл, когато научих, че сте застреляли този Робинсън? — ехидно подхвърли Донъли. — Че крушата не пада по-далеч от дървото!

— Какво означава това, по дяволите? — повиши тон Банкс, който не беше наясно с биографията на баща му.

Но Уол не позволи на Донъли да навлиза в подробности и размаха ръце.

— Господа, господа! Много ви моля да не се отклоняваме! Лично аз не виждам по какъв начин смъртта на Матис е свързана с…

— По всякакъв начин , мистър Уол — отвърна Демарко. След което добави, че Матис очевидно е очаквал убиеца си при онзи банкомат, а срещата между тях е била уредена от Естъп. Спомена дори твърдението на жената на Били, според което той никога не използвал банковата си карта във Вашингтон. И завърши с въпроса:

— Защо Матис ще кисне с часове в някакъв бар, ще изчаква да се мръкне и ще отиде да търси банкомат в квартал, който никога преди не е посещавал?