Майк Лосон - Вътрешният кръг

— Но становището ни все пак се подкрепя от доказателства , Демарко — отвърна Колиър. — А не от твърдения, че някой изглеждал виновен.

Мамка му , рече си Демарко, напълно сразен. Може би трябваше да репетира пред огледалото. Не знаеше какво още да каже, но Банкс го отърва.

— Мисля, че е достатъчно! — отсече генералът. — Уол, признавам, че имате убедителни доказателства за вината на Харолд Едуардс и всичко изглежда ясно. А когато пресата ви притисне за подробности по убийството на Матис, вие несъмнено ще им предложите блудкавите умозаключения на Колиър. Но нека ви кажа нещо: аз не съм глупак и предлагам да приемете сериозно съвета ми и да разровите по-надълбоко всичко, свързано с Били Матис и Дейл Естъп. Признавам, че в началото на тази история не постъпих както трябва, но ви съветвам да не допускате същата грешка.

— Чакайте малко, генерале — извика Саймън Уол. — Разбира се, че ви приемам съвсем…

Но Банкс не беше свършил.

— И още нещо — изръмжа той и посочи с пръст Патрик Донъли. — Мисля, че този дребен кучи син нарочно възпрепятства разследването!

След тези думи генерал Банкс се обърна и излезе, оставяйки Демарко очи в очи с навъсения Патрик Донъли.

Демарко настигна Банкс секунди преди лимузината му да се отлепи от тротоара. Все още зачервен и ядосан, генералът мълчаливо се обърна да го погледне, докато влизаше в колата. Със сигурност беше много по-ядосан на Саймън Уол, но Демарко му беше подръка.

Заби поглед в лицето му и няколко секунди изтекоха в напрегнато мълчание. После въздъхна и поклати глава.

— Гадни политици! Дори във Виетнам имах по-малко врагове. — Почука по стъклото, което го разделяше от шофьора, и подхвърли: — Джими, я ми дай плоската бутилчица, която държиш в жабката!

— Разбира се, шефе — отвърна провлачено Джими и тенекиеният му глас прозвуча като 12-струнна китара.

Банкс отпи една голяма глътка, извъртя се към Демарко и изръмжа:

— За последен път приемам съвет от теб, приятелю. Тези мръсници наистина ми разказаха играта!

— Разказаха я и на двама ни, генерале. Донъли просто ни превъзхождаше.

— Знам и се заклевам, че ще уволня дребния мръсник, преди да се махна от тоя гаден град! Още не съм измислил как, но се заклевам, че ще го уволня!

Дръпна още една голяма глътка от бутилчицата, поколеба се за момент, после неохотно я подаде на Демарко. Последният я надигна и усети как евтиният бърбън пари гърлото му, но въпреки това му стана приятно.

— Ами сега, умнико? — попита Банкс в пълно противоречие с казаното преди малко. — Случайно да ти се намира някоя нова идея?

— Не — поклати глава Демарко. — Въпреки че…

Млъкна насред изречението, въздъхна и отново поклати глава.

— И аз така си помислих — изръмжа Банкс и подвикна към предната седалка. — Хей, Джими, спри проклетата кола! — Обърна се към Демарко и добави: — А сега се разкарай от лимузината ми! Трябваше да се досетя каква помощ ще ми окаже човек, свързан с онзи пияница Махоуни!

Изправен редом с Демарко, председателят гледаше в каменните очи на Робърт Тафт. Отново се бяха срещнали до мемориала, който беше горе-долу по средата на обедната му разходка. Днес спортният му екип беше изцяло в бяло и това според Демарко силно го оприличаваше на огромен бял кит.

Даде му пълен отчет за хода на разследването, всички подробности, които се бяха случили от последната среща насам. Не беше много сигурен, че Махоуни го слуша. От известно време подозираше, че председателят прилича на кон — като онези животни с големи закръглени задници, които най-спокойно спят прави и с широко отворени очи.

Очакваше някаква реакция, когато описваше убийството на Джон Палмери, но Махоуни само кимна. Сякаш беше убеден, че тоя грубиян, дето работи за него, рано или късно ще свърши такава гадост, каквато е убийството. Това е твърде обезпокоително , помисли си Демарко.

Когато стигна до срещата в кабинета на Уол, Махоуни се оживи. Какви негодници, Господи! , промърмори той, но от репликата не стана ясно дали е предизвикана от отношението на Уол, Донъли и Колиър към Демарко и генерал Банкс, или това е трайното му мнение за тях.

— Сър, сигурен съм, че Матис и Естъп са били ангажирани в стрелбата — премина към заключителната част на доклада си Демарко. — Почти съм убеден, че Естъп е наел Палмери за премахването на Матис, а версията с Харолд Едуардс, струва ми се, е абсолютно фалшива.

Махоуни помълча известно време, после въздъхна.