Майк Лосон - Вътрешният кръг

— Помните ли ме, мисис Матис? — тихо попита Демарко.

Жената кимна.

— Онази вечер бяхте тук и ядосахте Били.

— Много съжалявам за това, което се случи със съпруга ви, мисис Матис. Той беше добър човек. Уверявам ви, че не бих си позволил да ви безпокоя без основателни причини.

— Знаете ли, че онзи мръсник го е убил за някакви си сто долара? — попита Дарси Матис, очевидно, без да обръща внимание на думите му.

— Не — поклати глава Демарко, който твърдо реши да не й казва, че е бил свидетел на убийството.

— Били никога не използваше тази карта, никога! Държеше я просто така, за всеки случай. Да си купим нещо забравено по време на пътуване, но нищо повече. Никога не я е използвал тук. Защо, за бога, го е направил снощи?

— Не зная, мисис Матис — тихо отвърна Демарко.

— Участвал е във войни и е оцелявал — продължи в някакъв унес Дарси. — А сега изведнъж го убиват пред някакъв банкомат! Бог си направи лоша шега, нали?

Сълзите рукнаха и разкривиха красивите черти на лицето й.

— Искам да ви задам един-два въпроса, мисис Матис. Те са свързани с работата на съпруга ви.

— Вие подозирате, че Били е знаел нещо за инцидента на река Чатуга, когато стреляха срещу президента, така ли?

— Точно така — кимна Демарко. — Не мисля, че е извършил нещо лошо, но може би знаеше нещо, за което се страхуваше да говори.

— Били не се страхуваше от нищо! — тръсна глава Дарси Матис и в ясносините й очи припламнаха гневни искрици. После искриците изчезнаха и погледът й отново се обърна навътре, към спомените, известни единствено на нея.

— Познавате ли човек на име Дейл Естъп?

— Не.

— А Максуел Тейлър от Фолкстън, щата Джорджия?

— Не. Били никога не говореше за хората от своя край, с изключение на майка си. Той не обичаше родния си град. Водил ме е там само веднъж за времето, през което бяхме женени.

След тези думи тя отново се затвори в себе си, вероятно представяйки си всичките онези неща, които вече нямаше да върши заедно с мъжа си.

— Промениха ли се навиците му през последните два месеца? — смени темата Демарко.

— Не знам за какво говорите.

— Правил ли е нещо необичайно напоследък, което не е било характерно за него?

Жената помълча, после бавно кимна.

— През юни започна да се прибира късно. Това беше странно, защото обикновено се връщаше у дома веднага след дежурство.

— Каза ли ви какво го забавя?

— Каза, че имал много работа на служебните компютри, а вечер било спокойно, защото в системата имало по-малко хора.

— А сподели ли защо е използвал компютрите?

— Не. Това беше всичко, което ми каза — че е използвал служебните компютри. И го каза само защото започнах да се ядосвам на закъсненията му. Това беше доста необичайно, защото винаги сме си споделяли всичко. Никога не е крил нищо от мен. С изключение на последните два месеца, когато някак се затвори в себе си. — Дарси потисна едно ридание и задавено прошепна: — Дано Бог ми прости, но бях започнала да подозирам, че има връзка с жена.

— Но не ви каза какво го тревожи, така ли?

— Не.

— Кога започна тази промяна?

— Не си спомням точно.

— Може би някъде около времето, когато е бил включен в охраната на президента?

— Май беше точно така — изненадано го погледна жената. — Мислех, че ще бъде доволен от назначението и в началото наистина беше. Но после започна да се държи така, сякаш това е проклятие. Реших, че се дължи на голямата отговорност, която легна на плещите му.

— И пак не ви каза нищо, така ли?

— Вече ви отговорих. Всъщност защо ми задавате тези въпроси? Какво си мислите, че е направил Били, гадни копелета такива?

Демарко предпочете да не отговоря на този въпрос.

— Мисис Матис — прибегна до официалния тон той. — Ясно е, че Били не е споделил нищо с вас, но би ли могъл да го стори с някой друг?

— Не — отвърна тя, поколеба се за миг и добави: — Е, може би с майка си. Бяха наистина много близки.

Демарко си спомни за разпечатката от телефонните разговори на Матис за месец юни, в която фигурираха множество разговори с майка му.

— Допускате ли, че Били е споделил тревогите си с мистър Донъли? — попита той.

— С кого?

— С Патрик Донъли, директора на Сикрет Сървис.

— Не. Според мен той изобщо не го познаваше.

— Имам информация, че е бил включен в охраната на президента лично от мистър Донъли.

— Възможно е — сви рамене тя. — Били беше наистина изненадан от назначението. Каза, че сигурно е заради досието му, макар че имало и други отлични агенти, при това с по-дълъг стаж от него. Не знам защо са избрали него, но съм сигурна, че не е бил близък с този мистър Донъли.