Майк Лосон - Вътрешният кръг

— Ще ми помогнете ли, или не?

— Как мога да ти помогна? Нали ти казах, че той ни издаде!

Демарко не реагира, заковал поглед в лицето на Талиаферо.

— А и защо да ти помагам? — добави след кратка пауза онзи. — Защото си ми направил куп услуги през всичките тези години? Или защото имаш чувството, че съм ти задължен заради баща ти?

— Нито едно от тези неща — поклати глава Демарко. — С нищо не сте ми задължен. Направете го просто защото така трябва да постъпите.

Талиаферо отново избухна в смях. Така трябвало! Боже, какви глупости. Изчака известно време просто, за да провери дали гостът няма да го удари на молба, макар силно да се съмняваше в това.

— Добре — въздъхна най-сетне той. — Ще завъртя един-два телефона. Остави ми номер, на който да те открия.

Демарко се насочи към вратата, а Талиаферо отново избухна в смях.

— Значи крушката все пак не пада по-далеч от дървото — подхвърли зад гърба му той.

По време на обратния полет Демарко прехвърли набързо „Уошингтън Поуст“, за да разбере дали новината за смъртта на Били е стигнала до медиите. Всъщност очакваше да я види на първа страница и остана доста изненадан, че не я намери там. Наложи му се да прегледа всички вътрешни рубрики и накрая я откри в раздела за клюки, забавления и спорт. Бяха два реда, които съобщаваха, че човекът бил убит, докато теглел пари от банкомат, а убиецът бил ликвидиран от случаен минувач. Името на жертвата беше спестено с оправданието, че първо трябва да бъдат уведомени близките.

Постепенно разбра какво се беше случило. Убийството бе станало снощи около десет, а детективите разпитваха него и момчетата почти до два през нощта. Докато съобщят ужасната новина на съпругата на Били и докато я заведат да идентифицира трупа, положително се беше съмнало.

Но днес по някое време името на Били щеше да стане известно, а по-находчивите журналисти веднага щяха да го свържат с агента, който беше охранявал президента по време на излета край река Чатуга. От самоубийството на Харолд Едуардс бяха изминали единайсет дни и за това време пресата малко или повече беше приела версията на ФБР, според която убиецът бе действал сам. Но след убийството на Били, Хувър Билдинг положително вече бе обсадена от нетърпеливи репортери, които искаха да разберат дали смъртта му има връзка с покушението срещу президента. По всяка вероятност ФБР щеше да отрече, но това нямаше да спре възникването на най-различни конспиративни теории.

Добрата новина за самия него се съдържаше в тона на съобщението, от който можеше да заключи, че полицията едва ли ще го потърси повече. Междувременно в югоизточната част на Вашингтон бяха станали шест нови убийства и уморените детективи едва ли щяха да имат време да се занимават с някакъв невинен, макар и доста тайнствен случаен минувач.

Когато най-сетне се прибра, погледът му беше привлечен от мигащата лампичка на телефонния секретар. Четири от петте записани съобщения бяха от генерал Банкс, всичките с идентично съдържание: незабавно си домъкни тук проклетия задник, за да ми кажеш какво се случи с Били Матис! Поколеба се дали да му звънне, но в крайна сметка се отказа. Нека се попържи известно време в собствената си мас, защото именно той беше виновен за цялата бъркотия, изпращайки го да души подир агента. Едно действие, което в крайна сметка го принуди да убие човек.

Петото съобщение беше от Кармине Талиаферо. Преди да го прослуша, Демарко погледна часовника си и установи, че от срещата му с умиращия гангстер са изминали едва четири часа. Самото съобщение беше кратко и звучеше така: Открих каквото ти трябва, неблагодарник такъв!

— Палмери е работил за някаква отрепка в Уейкрос — изръмжа в слушалката Талиаферо. — Казва се Джуниър Къстис и върти част от местния рекет. Обичайните неща — хазарт, проститутки и други такива. Дребна риба. Моят човек там казва, че този Къстис е използвал Палмери за специални поръчки.

— Като например?

— Ти какво искаш? Да ти го изтълкувам буква по буква?

— Искате да кажете, че Министерството на правосъдието е включило убиец от мафията в програмата за защита на свидетелите, а след това отново му е дало свободата да убива?

— Той само това може, човече! — засмя се Талиаферо. — А онези от правосъдието сигурно не са подозирали какви ги е намислил. Палмери се оженил за някаква тамошна съдържателка на мотел. Още докато работеше за нас, той обичаше да живее на женски гръб. Но както и да е. Помагал й в заведението, за да покаже, че има източник на доходи.