Майк Лосон - Вътрешният кръг

Даваше си сметка, че дори Ема би трябвало да спи в този късен час, но когато се изправи в рамката на вратата, тя изобщо не приличаше на човек, когото са вдигнали от леглото. Беше облечена с блуза без ръкав, обсипана с блестящи мъниста, и стегнат кожен панталон, който й стоеше доста добре. До стената на антрето се виждаше издължен калъф на чело, а на ръката й имаше мастилен печат — от онези, които получават посетителите на някои нощни клубове, за да докажат платения вход. Беше ясно, че Ема и нейната челистка са в процес на задълбочаване на сърдечната си връзка.

Домакинята отвори уста за обичайната си язвителна забележка, но Демарко я изпревари.

— Тази нощ извърших убийство! — рече той.

Реакцията на Ема се изчерпа с леко повдигане на веждите.

— В такъв случай влизай — отмести се от прага тя.

Покани го в хола, извини се и изчезна зад вратата на съседното помещение. Върна се бързо, наля му три пръста бърбън върху няколко бучки лед и мълчаливо изслуша разказа му. Демарко не се беше бръснал от предишната сутрин и имаше вид на бандит. Ема призна, че ако тип като него я заплаши с пистолет на улицата, вероятно не би се съпротивлявала. Е, тя може би щеше да направи нещо, но това едва ли се отнасяше за обикновените граждани.

— Кой беше този стрелец?

Демарко обясни.

— Оказа се, че използва името Дейвид Робинсън, а шофьорската му книжка е издадена в Уейкрос, щата Джорджия. Предлагам сутринта да завъртиш няколко телефона, за да научим повече.

— Няма проблем — кимна Ема.

Настъпи кратка пауза.

— Ясно е, че Били не е станал жертва на обикновен грабеж — леко въздъхна тя. — Според мен телефонните разговори на Естъп са имали съвсем конкретна цел. С първия е поискал разрешение за отстраняването на Били, а с втория си е осигурил услугите на доброто момче Палмери.

— Най-вероятно е така — кимна Демарко. — Някой е платил на Палмери да гръмне Били. Не знам дали е Естъп или онзи Тейлър, но някой явно е решил, че Били се превръща в опасно бреме. Пример в това отношение е поведението му вчера сутринта. Момчето беше започнало да задава въпроси. А реакцията на Естъп е логична: казал му е да отиде при банкомата на еди-коя си улица, да изтегли пари и да ги даде на човека, който ще се появи там.

— Но трябва да му е изтъкнал някаква причина, за да отиде на среща с убиеца — отбеляза Ема.

— Не знам каква е тя — отвърна с въздишка Демарко. — Но явно лъжата му е била убедителна и простодушното момче я е взело за чиста монета. Ако не се бях случил там, сценарият щеше да се развие по план, гладко и лесно. Щяха да открият трупа на Били в опасен квартал, на две крачки от банкомат, с квитанция в ръка и липсващи пари. Лесно за обяснение убийство. Във Вашингтон шансовете да ти видят сметката, докато теглиш пари, са доста по-големи от тези да те блъсне автобус.

— А ти си им свършил добра услуга, като си ликвидирал убиеца — отбеляза Ема.

Демарко й обърна гръб и наля още два пръста уиски в чашата си.

— Били го убиха заради мен, Ема — прошепна той.

— Какви ги дрънкаш?

— Притиснах го по нареждане на председателя и той се огъна — обърна се да я погледне той. — Именно по тази причина го премахнаха.

— Възможно е, Джо. Но Били беше убит, защото се е забъркал в нещо лошо.

— Вярно, но и двамата знаем, че едва ли го е сторил по собствена воля. Някой го е подмамил. Момчето беше честно, но наивно. Не е било трудно да го тласнат в погрешна посока. Мисля си за горката му жена, Ема. В този момент тя вече знае, че са го убили, и сигурно ще си изплаче очите. Което означава, че сбърках някъде. Че трябваше да направя нещо по-различно.

— Били имаше шанс да бъде откровен с нас. Точка по въпроса! — отсече Ема. За нея нещата винаги бяха черни или бели. Нюансите оставяше на простосмъртните.

— Предполагам, че си права — въздъхна Демарко. — Убийството на Били обяснява какви са били намеренията на Естъп до тази вечер.

— В смисъл?

— Докато чаках да дойдат ченгетата, завъртях един телефон на Майк, който остана да следи Естъп. Около един час преди убийството обектът му влязъл в един бар на Кей стрийт, където умишлено започнал да се държи идиотски. Наливал се като моряк, крещял и псувал, закачал жените включително и тези, които имали компания. В един момент почерпил цялото заведение, а в следващия се сбил с някакъв клиент. Барманът го изхвърлил някъде около полунощ.

— Ясно — кимна Ема. — Създавал си е алиби.

Демарко кимна, помълча малко и продължи:

— Според Майк, Естъп няколко пъти крещял, че утре — тоест днес — окончателно ще се махне от Вашингтон и ще се върне в Джорджия. Почерпил заведението, за да отпразнува събитието.