Майк Лосон - Вътрешният кръг

Били отхвръкна назад, блъсна се в стената до банкомата и учудено погледна бликналата от тялото му кръв. После бавно започна да се свлича и застина в седнало положение. Стрелецът притича до него, издърпа банкнотите, които Били все още стискаше в скута си, и скочи обратно зад волана. Седанът изрева и се стрелна по уличното платно.

Решението на Демарко не беше плод на някакво съзнателно обмисляне, а по-скоро автоматична реакция, без идея за евентуалните последици. Запали безупречно регулирания мотор на Сами, отдели се от тротоара и препречи пътя на връхлитащата кола. Силният удар го изхвърли от шофьорското място, запращайки го към дясната седалка. Главата му се блъсна в рамката на вратата.

Замаян, той все пак успя да се извърне към колата на нападателя. Тя беше утихнала, а човекът зад кормилото изглеждаше в безсъзнание, отпуснал чело върху тапицираното кръгче на клаксона. Пронизителният звук го накара да изпита странно облекчение.

После мозъкът най-сетне влезе в синхрон с рефлексите му. Пръстите му задраскаха по пода около шофьорската седалка, търсейки скрития пистолет на Сами. Китката му болезнено се изви и сякаш измина цяла вечност, преди най-сетне да напипа студения метал на ръкохватката. Стиснал пистолета в ръка, той предпазливо се измъкна навън и клекна зад десния калник на комбито. Сами беше споменал, че предпазителят е свален, и това беше добре, тъй като той изобщо не знаеше къде да го търси.

От тази позиция имаше възможност да види как стрелецът бавно идва в съзнание. Главата му се отмести от волана и замаяно се завъртя. От разцепената му вежда течеше кръв. Вниманието на Демарко беше привлечено от движение на отсрещния тротоар. Бяха момчетата, намерили укритие зад контейнер за смет.

— Позвънете на 911! — изкрещя им той. — Повикайте ченгетата и моментално изчезвайте!

Но хлапетата с нищо не показаха, че са чули заповедта, и останаха заковани зад укритието си.

Мамка му!

Стрелецът отвори вратата и бавно се измъкна навън. Залитна и почти се строполи, но някак успя да запази равновесие. Беше слаб, висок горе-долу колкото Демарко, облечен в светъл костюм и бяла риза с разкопчана яка. Гарвановочерната му коса, обилно намазана с гел, беше плътно прилепнала към черепа, а лицето под нея беше с хлътнали бузи и надупчена от акне кожа. Под дясното око имаше голяма бенка с формата на сълза.

Именно тя помогна на Демарко да си спомни, че познава този човек. Казваше се Джон Палмери, а преди години баща му беше един от най-близките помощници на собствения му баща. Но за разлика от Джо Демарко, Джон Палмери бе избрал да върви по пътя на баща си. Беше попаднал в затвора за малолетни още шестнайсетгодишен, осъден за кражба на кола. А днес, двайсет години по-късно, се беше превърнал в хладнокръвен убиец, отнел живота на един агент на тайните служби. Какво ставаше, по дяволите?

Демарко забеляза, че Палмери се олюлява и всеки момент ще припадне. Изпаднал в странно вцепенение, той гледаше как по лицето му се стича капка кръв, откъсва се и прави алено петно върху бялата риза, точно над сърцето. В ръката му, отпусната покрай дясното бедро, се поклащаше револвер с дълга около половин метър цев.

— Хвърли оръжието, Джон! — извика Демарко. — Моля те!

Сърцето му произвеждаше толкова много адреналин, че тялото му потръпваше като от електрически ток.

Палмери не го чу и продължи да се олюлява на крачка от колата. Може би не вижда, че съм въоръжен, защото съм скрит зад калника , съобрази Демарко. Реши да привлече вниманието му, изправи се в цял ръст и насочи пистолета на Сами в гърдите му.

Онзи бавно се обърна. По нищо не пролича, че го е познал. Примигна няколко пъти, за да го хване на фокус, после ръката с оръжието започна да се повдига. Демарко беше убеден, че не усеща колко забавени са всъщност движенията му.

— Хвърли пистолета, Джон! — изкрещя той.

Палмери го дари с един оцъклен поглед и продължи да вдига ръката си.

Защо не се подчинява тоя тип, да го вземат мътните?!

Не беше сигурен дали е изкрещял предупреждението си за трети път, тъй като Палмери стреля и куршумът рикошира в бронята на колата. Ако не беше тя, Демарко със сигурност щеше да бъде прострелян в корема или слабините.

Отвърна на стрелбата веднага, без никакво колебание. Нямаше намерение да убива противника си и пръстът му натисна лекия спусък по-скоро инстинктивно, като реакция на неговата стрелба.

Куршумът обаче попадна точно в сърцето на Палмери, убивайки го на място. Една зловеща случайност, нищо повече.