Майк Лосон - Вътрешният кръг

— Махай се оттук, да те вземат мътните, в противен случай ще пострадаш!

Няма да пострадам , възрази мислено Демарко. Защото си обучен да пазиш хората, а не да ги нараняваш.

— Добре, тръгвам си — каза на глас той. — Но искам да ми се обадиш, ако промениш мнението си.

Подаде му картичка с телефонните си номера, почака малко, после я остави на близката масичка.

— Мисис Матис, искрено се надявам да вразумите съпруга си — подхвърли към домакинята той.

— Не намесвай жена ми! — изсъска Били и заплашително пристъпи напред. Ръцете му бяха свити в юмруци. — Хайде, махай се от къщата ми!

Демарко се върна в колата и остана в тъмното повече от час. Искаше да види дали Били ще хукне към Естъп, но той не го направи. В десет и половина лампите угаснаха, но той се съмняваше, че Били Матис ще спи спокойно.

Извади мобилния си телефон и набра номера на Майк, човека на Ема. Инструкциите му бяха да остане в близост до Естъп, а проследяването на Били Матис да повери на Сами.

— А ти какво ще правиш? — пожела да узнае Майк.

— Ще координирам действията ви — отвърна Демарко.

Има дни, в които нещата просто не вървят. Започват и завършват зле, а в промеждутъка не се случва нищо добро. Демарко се успа и това беше първият признак, че му предстои именно такъв ден. Забързан и притеснен, той скочи в колата с мокра коса, незакопчана риза и развързана вратовръзка. Включи на заден и даде газ, но колата поднесе и разпиля съдържанието на контейнера за смет върху безупречно подстриганата ливада на съседа. Слезе да събере боклука и се омаза с престоял доматен сос почти до лактите.

Това би трябвало да е достатъчно за една сутрин, но неизвестното своенравно божество явно беше на друго мнение. Поела по средното платно на околовръстната магистрала, колата му изведнъж реши, че е време да съсипе собствената си трансмисия. Той слезе и започна да я избутва към аварийното платно, а опашката от шофьори зад него — мъже и жени — го поздравяваше със съчувствено вдигнати палци. Чакането на пътна помощ му отне два часа — време, напълно достатъчно да се наслади на пълна порция самосъжаление и да реши, че за днес му стига.

Телефонът му иззвъня в момента, в който го настаниха в чакалнята на скъп сервиз в Джорджтаун с чаша кафе в ръце — единствената компенсация за деветдесетте долара на час, които му поискаха за отстраняването на повредата.

— Били отново потърси Естъп — осведоми го Майк. — Тази сутрин, преди да тръгне за работа. Повъртя се известно време, за да провери дали има опашка, но Сами не го изпусна. Това копеле е истинска пиявица на колела. В крайна сметка нашият човек влезе в един ресторант на Кей стрийт, недалеч от апартамента на Естъп. Самият Естъп пристигна там преди него, а аз го проследих.

Според Майк говорел предимно Естъп, а Били мълчал и имал „съкрушен“ вид.

— Сами влезе и се опита да ги подслуша, но нямаше как да ги приближи на удобно за целта разстояние. Естъп стискаше ръката на Били и възбудено шепнеше в ухото му. По думите на Сами „доста разгорещено“, сякаш го убеждавал в нещо. След срещата Били подкара към службата си, а Сами го последва.

— Какво направи Естъп, след като се разделиха? — попита Демарко.

— Остана в ресторанта още половин час, пиеше кафе и пушеше цигари. Размишляваше, предполагам. После скочи и осъществи един много кратък телефонен разговор. Върна се на мястото си и зачака. След десет минути звънна служебният телефон в ресторанта. Той поговори известно време, после набра още един номер и не остави слушалката поне десет минути.

— Дай ми номерата, за да ги продиктувам на Алис — рече Демарко.

— Вече го направих — отвърна Майк. — Алис ти е много сърдита. Казва, че пет пари не даваш дали ще пукне, или не.

— Самата истина. Открила ли е нещо?

— Нищо. Вероятно първото обаждане е било само сигнал. Нали знаеш — набираш номера, оставяш го да звънне веднъж, после затваряш. Търсеният вижда номера ти, излиза навън и набира от някоя кабина.

— А вторият разговор? Онзи, който е продължил десет минути?

— Номерът е на някакъв бар в Уейкрос, Джорджия.

— Значи нямаме представа с кого е разговарял, така ли?

— Точно това се опитвам да ти кажа.

Демарко не знаеше какво да отговори и уморено подхвърли:

— Добре, дръж Естъп под око.

— Няма проблем — отвърна Майк.

Ама днес и тоя си го бива , въздъхна Демарко, после изведнъж се сети за нещо друго.

— Сами нали има номера на мобилния ми телефон?