Майк Лосон - Вътрешният кръг

Демарко замълча, опитвайки се да формулира следващия си въпрос. В крайна сметка не намери по-дипломатичен начин и го зададе направо.

— Какво е отношението на Тейлър към сегашната администрация и по-специално към президента?

— Президентът? Доколкото си спомням, той го харесваше. Дари петдесет бона за кампанията му.

— Защо го е направил?

— Президентът е привърженик на радикалните данъчни реформи, Джо. А старият Макс плаща купища данъци.

— В последно време оплаквал ли се е от нещо, което е направил президентът?

— Не. Но защо ми задаваш тези въпроси, синко?

Демарко се поколеба за момент, после вдигна ръка и почука на вратата. Отвори му приятна жена, гонеща трийсетте. Пясъчнорусата й коса стигаше до раменете, подстригана старомодно в стил Сара Фосет. Шортите и бюстието подчертаваха стройната й фигура. Лицето й излъчваше простодушна приветливост, зад която прозираше безспорна интелигентност. Демарко неволно си представи две току-що проходили хлапета, вкопчили се в ластика на шортите й.

— Здравейте — усмихна се тя. — С какво мога да ви помогна?

Демарко мушна под носа й портфейла със служебната си карта, прибра го обратно, преди очите й да се сведат надолу, и надуто обяви:

— Аз съм представител на федералното правителство. Искам да говоря с мистър Матис.

— О, разбира се — кимна тя, за миг озадачена от официалното представяне. После на лицето й отново се появи приветливата усмивка. — Аз съм Дарси, съпругата на Били. Моля, заповядайте.

От думите й пролича гордост, че е съпруга на Били.

— Вероятно работите заедно? — подхвърли през рамо Дарси, докато го водеше към вътрешността на къщата.

— Не, госпожо. Просто трябва да говоря с него.

— Седнете, ей сега ще го повикам — покани го жената, после вдигна глава и весело извика: — Скъпи, един човек е дошъл да те види!

Демарко бавно се огледа. От рапорта на дебелия Нийл бе научил, че семейството не разполага с много пари, но от вещите наоколо веднага личеше, че са подбирани внимателно, от познавач. Обстановката беше толкова уютна, че изведнъж му се прииска да покани Дарси Матис за консултант при обзавеждането на собственото му жилище.

На прага се изправи Били. Късата му руса коса беше още влажна от душа. Облеклото му се състоеше от дънки и бяла тениска, а краката му бяха боси. Босоного хлапе със загорели бузи , кой знае защо, си помисли Демарко. При вида му Били изненадано се закова на място, а той почти физически усети топката, оформила се в корема му.

— Какво търсиш тук, да те вземат мътните?

Демарко ясно забеляза как очите на Дарси се разширяват от ужас. Явно беше шокирана от грубостта на Били, тъй като беше свикнала на нормални и човешки обноски.

Но Демарко забави отговора си и поведението на Дарси Матис претърпя видима промяна. В очите й се появи загриженост, примесена с недоверие. Вярата в съпруга й си остана непоклатима, лоялността й не подлежеше на съмнение. След като Били не харесва посетителя, значи и тя не го харесва. Точка.

— Какво става, Били? Кой е този човек?

— Трябва да поговорим, Били — най-сетне се обади Демарко. — Мисля, че ще е по-добре да го направим насаме.

— Няма за какво да говорим. Махай се от дома ми!

— Тук съм, за да ти помогна, Били. Вече знам, че по време на инцидента край Чатуга си бил под силен натиск.

— Били, за какво говори този човек? — пожела да узнае Дарси.

— За нищо, скъпа — хвана ръката й Били. Подчертано южняшкият му акцент имаше за цел да я успокои, но този път явно не се получаваше. — Освен това той веднага си тръгва.

— Не бъди глупак, Били — подхвърли Демарко. — Знам всичко за Естъп и Тейлър.

— Господи! — промърмори домакинът и лицето му видимо пребледня.

— Още не е късно, Били — умолително го погледна Демарко. — Нека поговорим!

Били само поклати глава. Беше ясно, че продължава да мисли за Естъп и Тейлър. Беше шокиран като човек, болен от рак, на когото току-що са съобщили, че му остават няколко месеца живот.

— Това ме плаши, Били! — проплака Дарси Матис. — Какво става, за Бога?

Били отново стисна ръката й и успокоително прошепна:

— Спокойно, скъпа. Всичко е наред.

Любовта между двамата едва ли не може да се пипне , помисли си с тъга Демарко. Представи си колко ще се промени животът на Дарси, ако нещо се случи с мъжа й, и сърцето му се сви. После се запита как ли се чувства човек, обичан толкова безрезервно.

— Нищо не е наред, Били, и ти го знаеш — тихо подхвърли той.