Майк Лосон - Вътрешният кръг

— Казахте, че Тейлър притежава района — вдигна глава той. — Какво имате предвид, сенаторе?

— Казах го в буквалния смисъл, синко. Макс Тейлър е собственик на три четвърти от земята, както и на всеки бизнес, който е по-голям от бензиностанция. Чарлтън си е негово царство.

Това обясняваше сегашното финансово състояние на Тейлър, но не и произхода на капитала му.

— Откъде е намерил парите за първоначалните си покупки, сенаторе?

Мадокс пренебрегна въпроса му и тръгна обратно към мястото си. Пружините на креслото проскърцаха жално. На лицето му се появи дяволита усмивка, а веждите му се повдигнаха като на комика Гручо Маркс.

— Това е едно от нещата, които го превръщат в загадка — промърмори той.

— Какво искате да кажете, сър?

Господи, на тоя наистина трябва да му вадиш думите с ченгел , възропта наум Демарко.

— Искам да кажа, че никой не знае откъде се е взел първоначалният му капитал. Макс е израснал в едностайна барака, без водопровод и канализация. Баща му работел като миньор и дървосекач, но бил и голям пияница. Тормозел жена си, биел децата си. Макс има две сестри — едната с петнайсет години по-възрастна от другата. Според някои слухове голямата всъщност е майка на малката, заченала от бащата на Макс. Разбираш ли за какво говоря?

Демарко кимна.

— Такова било семейството, което Макс напуснал едва шестнайсетгодишен. Няколко години служил в армията, след това постъпил в магистралната полиция на Тексас. През шейсет и четвърта година се върнал в родния си край и започнал да купува. Но откъде идват парите? Не знам, Джо. Кълна се в Бога, че не знам. Ако ме питаш за личното ми мнение, бих казал, че през шейсет и четвърта този човек е разполагал с много повече пари, отколкото би могъл да спести.

Сенаторът замълча, извади голяма червена кърпа и си издуха носа.

Демарко търпеливо го изчака да изследва съдържанието на кърпата, след което попита:

— Чували ли сте Тейлър да е бил замесен в нещо незаконно, сенаторе?

— Не, Джо. Никога не съм чувал подобно нещо. Но винаги ми е правило впечатление, че Макс е един извънредно предпазлив човек.

— Кажете нещо за политическите му убеждения.

Сенаторът го възнагради с гледката на изкуствените си зъби, бели и лъскави като порцелана на тоалетна чиния.

— Ще ти разкажа една конкретна случка, но искам да подчертая, че тя стана преди много години. Макс се обади в кабинета ми и изрази силно недоволство от позицията ми по законопроект, засягащ част от капиталовложенията му.

— Спомняте ли си какви по-точно бяха те?

— О, разбира се. Офшорен петрол. Макс беше свързан с групировка, която възнамеряваше да изкопае кладенци в близост до голям резерват за птици до океана. В кулоарите бе решено да се гласува против, но тримата колеги заговорници се нуждаеха от още един глас. Реших да им го дам срещу подкрепата им за една поръчка на военните, която исках да спечели определена компания от Савана. Мога да ти кажа, че Макс пет пари не даваше за горките птички.

Сенаторът се разкикоти под напора на спомените, но смехът му бързо премина в пристъп на кашлица, която промени цвета на лицето му от червено в моравосиньо. Когато очите му престанаха да текат, Мадокс поклати глава и продължи:

— Ще ти кажа какво направих, Джо. Макс се обади да ме осведоми, че на следващите избори неговият район — моля те да отбележиш неговия — щял да гласува против мен. Представяш ли си какво самочувствие трябва да има човек, за да направи подобно изявление? Разбира се, приех това като пълна глупост, тъй като окръг Чарлтън по традиция гласува за моята партия. Казах му да си гледа работата, но в деня на изборите с ужас разбрах, че всички редовно регистрирани гласоподаватели в района са гласували за опонента ми. Деветдесет и осем процента, за да бъда точен.

Ако се замислиш, синко, това е нещо, което ще ти изкара акъла. Защото означава две неща: или Макс е заповядал на хората как да гласуват и те са се подчинили като стадо овце, или е имал възможност да манипулира и фалшифицира вота директно от урните. Ако питаш мен, и двете са си страшни. Успях да запазя мандата си с разлика, която беше по-малка от члена на комар, Джо!

Сенаторът млъкна и надигна голямата чаша пред себе си. От нея се разнасяше особен аромат, сякаш кафето беше приготвено от бърбън на гранули.

Демарко запази коментара за себе си, а Мадокс се ухили насреща му.

— За щастие аз вече отдавна разчитам на доблестните избиратели в градовете, а не на селяндурите край блатото Оукъфъноуки. По тази причина не страдам от безсънието, което ме обземаше на времето при всяко гневно обаждане на Макс. Ще ти призная обаче, че един-два пъти тоя тип успя да ме докара до ръба на инфаркта.