Майк Лосон - Вътрешният кръг

Забележката на Ема накара Нийл да потръпне от ужас.

— Ще започнем с Донъли — смени темата той. — През шейсет и четвърта година той плаща данък наследство върху сумата от два милиона долара.

— Кого е наследил?

— Не знам. Вече споменах, че това става във време, когато животът ни не е бил затворен между единици и нули. Но знам, че не може да е наследил роднините си в Пенсилвания, които са били бедни като църковни мишки. Възможно е да е бил любимият племенник на богатата си леля в Сингапур, но това е само предположение. Важен е фактът, че Донъли добросъвестно обявил наследството си пред данъчните власти и като пълен мухльо платил за честността си с една доста тлъста сума.

От този момент нататък поведението му се отличава с изключителна финансова консервативност, от която буквално ми се повдига. Ако през шейсет и четвърта година някой ми беше завещал два милиона, днес положително щях да имам собствено казино в Атлантик Сити редом с това на Тръмп. Но тъпото копеле Донъли не само заключил мангизите в банката, използвайки различни спестовни сметки, депозитни сертификати, взаимни фондове и какво ли не, но и всеки месец прибавя към тях част от мизерната си заплата, която, между другото, вече изобщо не е мизерна. Не проявява нито въображение, нито склонност към риск. Днес струва някъде около шест милиона, ако включим и стойността на къщата му.

За Демарко сумата шест милиона долара беше изцяло в областта на научната фантастика, но Нийл я цитира с открито презрение.

— След интересните неща, които открих в застрахователните полици на мистър Естъп, аз си направих труда да надникна и в тези на Донъли — продължи той. — Те го разкриха в светлината на скромен колекционер на източно изкуство, който веднъж на две години купува по някоя сабя или купичка за ориз. Колекцията му е застрахована за двеста хиляди долара, но възможностите му да купува разни азиатски джунджурии са напълно в рамките на доходите му.

— Не знаеш откъде е дошло наследството му, така ли? — вдигна вежди Ема.

— За трети път ще отговоря, че не знам и това ме кара да се чувствам зле — вдигна дебелите си рамене Нийл. — Може ли да продължа?

Ема само кимна.

— Нека преминем към многоуважаемия мистър Тейлър. За разлика от Донъли, това момче е истински финансов вундеркинд. Свалям му шапка. През шейсет и четвърта година напуска щатската полиция на Тексас, завръща се на червеникавата почва на родната Джорджия и започва да купува всичко . Откъде е намерил парите за първоначалните си инвестиции е пълна загадка — нещо като финансов еквивалент на спонтанното самозапалване на материята. Причината да направя това сравнение отчасти се дължи и на един друг факт — едновременно с началото на търговската си дейност той е потърсил услугите на най-добрата данъчна фирма в Атланта.

Ще ти призная нещо, Ема. Знаеш, че доста ме бива в проследяването на зелените банкноти, но в сравнение с онези момчета от Атланта съм си чист аматьор. Те са абсолютни магьосници и знаят всичко за законното избягване на данъчното бреме. Официалната декларация на Донъли е задръстена от отчисления за най-различни благотворителни организации, от които липсва единствено Ку Клукс Клан, регистрирани са огромни загуби в бизнеса, гарнирани с данъчни облекчения, в които може да се скрие цял кит заедно с гърбицата. По приблизителни изчисления собственият капитал на Тейлър възлиза на около сто милиона плюс-минус пет.

— Но през шейсет и четвърта и той стартира от нулата като Донъли с прословутото му наследство, нали така?

— Така е. Но не знам с колко е стартирал и откъде са дошли парите. И това наистина ме дразни.

— Можеш ли да окапониш Тейлър? — попита Демарко.

— Изключено. Главно заради данъчните от Атланта, за които вече споменах. Теоретично погледнато, богатството на Тейлър би могло да се окаже и напълно законно. Да речем, че през шейсет и четвърта е спечелил девет бона на покер и е решил да ги вложи в акции на Ай Би Ем. Парите автоматично се удвоили. После купил някаква земя, която продал в най-подходящия момент. Парите му се учетворили. И така нататък. Може би е станало именно така и през шейсет и четвърта не се е случило нищо особено. Това е положението, Ема. Просто не знам.

— Пресичали ли са се някога пътищата им? — зададе следващия си въпрос Демарко.

— Не открих такова нещо. Донъли се установил в Лос Анджелис, а Тейлър, както вече казах, останал в Тексас. Между юни шейсет и четвърта и януари шейсет и шеста Донъли живял в Ню Йорк, след което се преместил във Вашингтон и до ден-днешен е тук. Тейлър напуснал Тексас през шейсет и трета и се върнал в родната Джорджия. От шейсет и пета насам живее в една и съща къща.