Майк Лосон - Вътрешният кръг

— Продължавай — сухо се разпореди Ема.

— Уилям и съпругата му живеят скромно, в рамките на доходите си. Къщата им е ипотекирана за следващите четирийсет години, а в общата им сметка има по-малко от пет хиляди долара. Всеки от двата им автомобила е навъртял поне сто и шейсет хиляди километра. Ако не е пенсията, която Уилям ще получава, след като приключи с държавната работа, двамата със сигурност ще ядат овесена каша по три пъти на ден. Заключение: ако този младеж се окаже чирак на професионален убиец, значи чиракуването му е заплатено изключително зле.

Преминаваме на пазителя на блатата мистър Естъп. Веднага ще посоча, че той е доста интересен тип. Подобно на Уилям той също е държавен служител средна категория, но за разлика от него не притежава спестовен влог. Справка с данъчната му декларация сочи, че не притежава носещи доход финансови инструменти, като едновременно с това не изплаща никакви лихви. Което означава, че няма непогасени кредити. Първоначално реших, че Естъп живее единствено от мизерната си заплата, а къщата си е получил по наследство. След което предприех един гениален ход — за което, Джо, някои хора с удоволствие ми изплащат хонорар, за разлика от Ема. С други думи, проверих застрахователните му полици.

Оказа се, че добрият мистър Естъп притежава абсолютно всички играчки, за което може да мечтае един мъж: спортен корвет, модел 1999 г., купен нов в момента на излизането му на пазара. Къщата му не е обременена с ипотеки и е оценена на сто и двайсет хиляди долара. Ако се намираше в някое по-цивилизовано място, например в Арлингтън, цената й нямаше да бъде под половин милион. Освен това мистър Естъп е собственик на джип, модел 2000 г., форд пикал, четири по четири, модел 2003 г., рибарска моторна лодка на стойност трийсет хиляди долара, джет за петнайсет хиляди, а колекцията му от огнестрелни оръжия е застрахована за трийсет хиляди. Какво ще кажете за всичко това, уважаеми Ема и приятел?

— Същото, което и ти, Нийл — отвърна Ема. — Този човек има скрит източник на доходи. Източник, който плаща в брой, и то добре.

— Ако желаеш, спокойно можеш да го окапониш — подхвърли Нийл.

— Какво да го направя? — недоумяващо го изгледа Ема.

— Преди години Ал Капоне е бил вкаран в затвора не за гангстерство, а за неплатени данъци — обади се за пръв път Демарко.

— Това го знам, но за пръв път чувам името му да се използва като глагол.

Обзалагам се, че не знаеш , мислено възрази Демарко. От опит беше установил, че тази жена не търпи съмнения относно интелектуалното й превъзходство над останалите.

Нийл шумно смукна от бонбона и махна хартийката от клечката.

— Сега идва ред на истински интересните неща — обяви той. — Става въпрос за господата Тейлър и Донъли, които през деветстотин шейсет и четвърта година преживяват истинско финансово възкресение.

— Какво означава това? — любопитно го погледна Демарко.

— Преди споменатата дата доходите им са в долната скала на средните за страната и напълно отговарят на професиите им. Донъли бил току-що назначен агент в Сикрет Сървис и попадал в пета категория от таблицата за заплащане на държавните служители. Което означава около пет хиляди долара годишно. Тейлър бил доброволец в армията, където достигнал завидния чин сержант, а след уволнението си постъпил на работа в щатската полиция на Тексас. През шейсет и трета година доходите му били по-ниски от тези на Донъли. И двамата младежи — по онова време Донъли бил на двайсет и пет, а Тейлър на двайсет и седем — нямали никакви спестявания и не притежавали недвижима собственост. И двамата били ергени.

Нека поразгледаме цифрите — добави Нийл и пухкавите му пръсти затичаха по клавиатурата с изненадваща бързина. — И двамата израснали в крайна бедност. Тейлър като босоного хлапе в един от най-затънтените селскостопански райони на Джорджия, а Донъли в Пенсилвания, където баща му работел в леярна.

— А какво става след шейсет и четвърта година? — попита Ема.

— Не знам, скъпа. Това е причината, поради която моят персонал изразходва толкова много време за изпълнение на поръчката ти. Имаш ли представа колко е трудно да се добереш до информация отпреди четирийсет години, когато мислещите машини още не са били родени?

— Стига, Нийл! — кипна Ема. — Ако веднага не ми кажеш какво си открил, като нищо ще ти откъсна някой крайник!

— Винаги си била опасна жена, Ема — поклати глава дебелият.

— Което в Тел Авив си беше чист късмет за теб!