Майк Лосон - Вътрешният кръг

— Разбирам, изчезвай.

Сами бе изминал няколко крачки, когато Демарко изведнъж се сети за колата си.

— Хей, почакай — подвикна след него той. — Нямам транспорт, защото колата ми остана в сервиза. Ако оня отсреща реши да си тръгне, оставам с вързани ръце. Не можеш ли да вземеш такси и да ми оставиш колата си? Аз плащам.

— Няма проблем, шефе. Мога да се прибера и с метрото, което спира точно срещу къщата на дъщеря ми. Ето ти ключовете за бричката. — Сами посочи към комбито, паркирано до тротоара, и сниши глас: — Под седалката има едно желязо, в случай че ти потрябва. Трийсет и осми калибър, зареден е и е със свален предпазител.

— Ако попадна в ситуация, която изисква употребата на оръжие, ще се обърна към полицията, Сами — поклати глава Демарко.

Забележката изненада Сами, който очевидно го възприемаше като човек, който си има собствен арсенал.

А самият той се надяваше, че Били ще продължи да си пие бирата достатъчно дълго, за да може да похапне. Поръча си сандвич с бира и се настани на високо столче край бара. Чакането се оказа дълго. Направи опит да завърже разговор със собственика, но езиковата бариера се оказа трудно преодолима. Човекът зад бара не беше любител на бейзбола, а Демарко не разбираше от кръчмарски сметки. Някъде към осем бе погълнал още две бири, а съдържателят се приготви да затваря. Когато влажният парцал опря в краката на столчето му, той схвана намека и излезе. Нямаше къде да заеме позиция и затова спря пред витрината на някакъв магазин за компютри.

Били излезе от бара малко след осем и половина, приближи колата си и я отключи. Изглеждаше доста бодър за човек, който се е запил още от пет следобед. Защо бе висял цели четири часа в онзи бар, но въпреки това си тръгваше трезвен? Дали не беше очаквал някого, който в крайна сметка не се беше появил? Другата вероятност изплува в главата му в момента, в който си даде сметка за бързото спускане на мрака. Може би Били е чакал да се стъмни, за да проведе своята среща.

Колата на Сами се оказа плимут комби, модел 1986 г., който беше по-дълъг от лимузина. Подозренията на Демарко, че с подобна барака няма да успее да се задържи след Били, се стопиха в момента, в който завъртя стартерния ключ. Купето наистина беше достойно за някой музей на автомобилостроенето, но моторът заработи като на болид от Индикар. Оставаше му само да открие ръчката за регулиране на седалката, преди сгънатите му колена да се схванат.

Очакваше Били да се върне на околовръстната магистрала и да се насочи към дома си в Анандейл, но той тръгна точно в обратната посока. Колкото по-дълго пътуваха, толкова по-силно ставаше учудването на Демарко. Вместо да избере някоя от изходните пътни артерии, Били караше право на изток.

Югоизточната част на Вашингтон представляваше ужасяващо гето, рожба на дълбоко погрешен социален експеримент. Тук се стреляше по улиците, водеха се постоянни гангстерски войни, на всеки ъгъл се предлагаха наркотици. За да го прекоси без проблеми, човек трябваше да кара с вдигнати стъкла и заключени врати, молейки се на бога да не му свърши горивото. Демарко не можеше да разбере какво търси тук човек като Били.

Били пресече моста „Джон Филип Суса“ и спря близо до Минесота авеню. На единия ъгъл имаше банкомат, а срещу него — дрогерия от веригата „Райт Ейд“. Собственикът тъкмо заключваше подвижната стоманена решетка на витрината. За разлика от Демарко и съседите му в Джорджтаун, тукашните търговци явно не изпитваха естетически притеснения от начина, по който обезопасяваха витрините на магазините си с тежък ламаринен обков.

Демарко подмина колата на Били и спря на следващата пресечка от същата страна на улицата. Оттук не го виждаше, но лесно щеше да го засече в страничното огледало, ако излезеше.

Били го стори точно в десет, хвърли небрежен поглед наоколо и пристъпи към банкомата. Докато набираше кода на картата си, иззад отсрещния ъгъл се появиха двама чернокожи тийнейджъри.

— Хей, чичко-паричко! — извика единият. — Ако теглиш мангизи, изтегли малко и за мен!

Главата на Били рязко се завъртя и Демарко забеляза, че тялото му се изпъна като струна. Светкавично преценил, че хлапаците не представляват опасност, той се обърна и довърши трансакцията. Преброи парите, които машината изплю, но не побърза да ги скрие в портфейла си. Доста опасно поведение в квартал като този , отбеляза Демарко.

За момент вниманието му беше привлечено от двете момчета, които се зарадваха, че Били реагира така на остроумието им, и закълчиха ръце с танцувална стъпка. После тръгнаха към него, подмятайки си закачки. Когато колата изскочи зад ъгъла, те бяха на отсрещния тротоар, точно срещу Демарко. Седанът в тъмен цвят спря до банкомата, от него слезе някакъв човек, който каза нещо на Били. Колата остана между двамата. Били кимна и вдигна ръка да му покаже парите. Онзи се усмихна, после вдигна пистолета, който държеше в дясната си ръка, и стреля в гърдите му.