Майк Лосон - Вътрешният кръг

За себе си беше сигурен, че е действал при самозащита, но не знаеше дали ченгетата ще му повярват. Положението беше сериозно и като нищо можеше да доведе до тежки последици — арест, пръскане на пари по адвокати, край на кариерата му. Това го безпокоеше далеч повече от смъртта на бандита, гръмнал Били Матис. След което стигна до заключението, че показанията на Ричи и Джамал могат да го измъкнат, и затова ги почерпи с по още една цигара.

В същото време си даваше сметка, че го чакат неприятности, имащи всички шансове да бъдат много по-големи от тези с полицията. Някогашният му съученик явно бе направил голям прогрес в кариерата си на престъпник, започнала с кражби на коли. Господи, нима мафията имаше пръст в опита за убийството на президента?

Ченгетата се забавиха повече от двайсет минути, потвърждавайки оплакванията на местните жители от мудността на представителите на закона. А когато се появиха, демонстрираха пълно пренебрежение към труповете на улицата. Но Ричи беше прав, като каза, че ще останат изненадани от цвета на кожата им. Липсата на емоции у тях, а и у хлапетата, накара Демарко да си спомни един ред от „Самотната гълъбица“ на Дари Макмъртри:

Господи, колко е евтин животът тук, в Кънейдиън.

Иначе беше доволен от мудността на полицията, тъй като получи достатъчно време, за да подготви пакета от лъжи, които щеше да им предложи.

— Познавахте ли мистър Матис или мистър Робинсън? — попита детективът. Лицето му плачеше за бръснач, а под мътните му кафяви очи висяха тъмни торбички. Беше жив портрет на човек, който работи по две смени в район, където се стреля на месо.

— Кой? — попита Демарко, а мислено допълни въпроса си с едно Кой, по дяволите, е тоя Робинсън?

Детективът забеляза объркването му и иронично поясни:

— Матис е човекът, убит до банкомата, а Робинсън е онзи, на когото ти си видял сметката, каубой. Гръмнал си лицето Дейвид Робинсън от Уейкрос, щата Джорджия. Питам познаваш ли някоя от двете жертви.

Демарко беше изненадан, задето детективът не спомена, че Матис е бил агент на Сикрет Сървис. Вероятно Били не носеше служебната си карта, а умореният детектив не е направил връзка между мъртвеца край уличния банкомат и агентът на видеозаписа от покушението срещу държавния глава.

— Не — отвърна на въпроса той.

Напусна полицейското управление някъде към два сутринта. Ако не бяха Ричи и Джамал, ченгетата положително щяха да го заключат в ареста. Момчетата се оказаха чудесни свидетели. Без да се объркват и да изпадат в истерия, те предадоха развоя на събитията точно и акуратно, а показанията им си съвпаднаха напълно. След тях детективът беше убеден, че мистър Робинсън от Уейкрос, щата Джорджия, действително е застрелял Били Матис и му е откраднал парите, Демарко е забил колата си в неговата, за да предотврати бягството му от местопрестъплението, а след това е стрелял при самозащита, но едва след като онзи е стрелял насреща му.

След всичко това полицията би трябвало да го третира като герой, но тя не направи нищо подобно. Чувствителните и цинични носове на ченгетата моментално подушиха, че в обясненията му има нещо гнило. Нещо не се връзваше, а те просто не приеха факта, че един бял и средно богат жител на Джорджтаун е паркирал колата си в гетото точно в момента, в който е бил убит Били Матис.

Още от самото начало реши да не признава, че е следил Били. Историята, която предложи, звучеше сравнително просто и доста по-убедително, отколкото би прозвучала истината.

Според нея бе съвсем ясно, че Били е убит заради парите, които бе изтеглил от банкомата. А той, след като си бе пийнал малко (няколкото бири в гръцкото ресторантче бяха факт, който подлежеше на доказване), просто се бе заблудил в един относително непознат квартал (почти истина) и бе спрял да звънне на приятелката си, че ще закъснее за срещата. (Това нямаше нищо общо с истината, но на фона на две истини една лъжа изглеждаше съвсем приемливо).

Детективът усети лъжата, но нямаше как да го разобличи. А показанията на Джамал и Ричи потвърдиха всички факти около престъплението. Освен това Демарко беше юрист и добре знаеше как да се оправя в подобни ситуации. Не пропусна да заплаши ченгетата, че ако продължават да го подозират, ще ги съди до дупка. В крайна сметка те задържаха пистолета на Сами Уикс и с леден тон го предупредиха да не напуска града.

Докато надигаше с лост смачкания калник, за да го отдели от предната гума, Демарко изпита желание да поговори с някого въпреки късния час. Беше убил човек и искаше да излее чувствата и да оправдае действията си, но най-силно беше желанието му да изследва пълната липса на емоции след убийството на Джон Палмери. Отнемането на човешки живот би трябвало да е свързано с някакви емоции като угризение на съвестта, съжаление, тъга. Но той не изпитваше нищо. Дълбоко в душата му, в центъра на самата му човешка същност, се беше настанил някакъв странен балон на безчувственост, който някой трябваше просто да бодне с игла.