Майк Лосон - Вътрешният кръг

— Сиреч го е изнудила.

— Не знам, може би. Махоуни или се е чувствал задължен заради детето, или все още е бил достатъчно привързан към нея, за да ми помогне. Наистина не мога да кажа. Но нито той, нито леля Кони потвърдиха някога дори думичка от това, което ти казах. Един ден телефонът иззвъня и насреща се оказа председателят. Каза, че има работа за мен, и затвори. Ей така, изневиделица.

— Работа, която ще се наложи да напуснеш.

— И какво ще правя след това, Ема?

Този въпрос го бяха дискутирали неведнъж.

— О, за момента няма значение. По-важно е как ще реагира Махоуни на новината, че Донъли възнамерява да разкаже на медиите за баща ти.

— Не знам. Утре ще говоря с него. А сега ми разкажи за Донъли.

— О, Малкия Пат е голям чешит — неохотно отвърна Ема.

Според нейната информация Донъли работел в Сикрет Сървис цели четирийсет и една години, а през последните петнайсет бил директор. Репутацията му била близка до тази на легендарния Дж. Едгар Хувър. Управлявал службата с желязна ръка, по свои правила, наложени с царствена воля. И за него, по подобие на Хувър, се говорело, че използва служебното си положение, за да се рови в личния живот на гражданите.

— Опитали се да го изритат през осемдесет и първа, непосредствено след опита за покушение срещу Рейгън — продължи Ема. — По онова време бил заместник-директор и вече започнал да си показва рогата. Но Донъли се запънал и заплашил, че ако го уволнят, веднага ще изпее всичко на папараците. Номерът минал и ето че той надживя двата мандата на Рейгън. Но след инцидента на река Чатуга главата му отново е на дръвника.

— Кой я иска и защо? — вдигна вежди Демарко.

— Всички с по-дълъг стаж в оная къща, чието мазе обитаваш. Донъли е подло копеленце, което не се колебае да изнудва политиците, за да получи каквото иска.

— Но какво иска? Пари?

— Не. Доколкото ми е известно, той е доста богат. Иска власт. Над политиците и институциите. Иска да остане на поста си, докато умре.

— Но след като е богат, защо просто не се оттегли? — попита Демарко. Не можеше да си представи държавен чиновник да работи, след като е навършил годините за пенсия.

— Нали ти казах? Той си обича службата. Сикрет Сървис е неговата частна армия, а той се държи като диктатор на някоя бананова република. И като нищо ще запази поста си колкото желае, стига да е вярно това, което се говори за него.

— Как е спечелил парите си?

Ема озадачено се намръщи, после поклати глава.

— Не знам.

Изглеждаше дълбоко смаяна от този факт, но смайването й не продължи дълго. Стана, отиде до телефона и набра някакъв номер.

— Здрасти, Джордж, обажда се Ема. Благодаря, добре съм. Ти как си?

Двамата с Джордж, който и да беше той, побъбриха цели пет минути, преди тя да премине по същество. Попита го какво знае за финансовото състояние на Патрик Донъли, а после млъкна и започна да слуша, като от време на време подхвърляше по някое „аха, ясно“ или „о, така ли“. Преди да затвори, увери Джордж, че тези дни с удоволствие ще обядва с него.

— Джордж каза, че…

— Кой е Джордж? — прекъсна я Демарко.

— Джордж каза, че не знае откъде са парите на Донъли — направи се, че не чува въпроса Ема. — А след като той не знае, значи никой не може да ни осветли по този въпрос. Сигурен е, че нашият човек е имал бедно детство в Пенсилвания и едва ли е получил наследство. Никога не се е женил, следователно богатството му не идва и по тази линия. Освен това никога не е работил в частния сектор. Утре ще звънна на един познат, който се рови в подобни неща.

Вероятно хакер, светкавично съобрази Демарко, но не си направи труда да пита.

Ема опразни чашата си и отново тръгна към барчето. Никога не я беше виждал да гълта с такава скорост.

— Донъли не се държи рационално — отбеляза Ема, след като се върна на мястото си с питие в ръка.

— Какво искаш да кажеш?

— Той е опитен бюрократ, а опитните бюрократи не рискуват. Нещата са такива, каквито ги вижда Банкс: получавайки предупредителното писмо, Донъли би трябвало моментално да изтегли вътрешния кръг. Без да му пука, че разваля излета на президента и неговия приятел Монтгомъри. Въпросът е защо не е постъпил по този очевидно благоразумен начин.

— Може би защото…

— И защо лично се мъкне в къщата ти? — не му даде да се изкаже Ема. — Хората с неговото положение избягват да отправят директни заплахи. Той не само проявява необичаен интерес към Били Матис, но и сам се излага на течение. Какво, по дяволите, го е принудило да се държи по този начин, Джо? И каква връзка може да съществува между един скромен агент и директора на Сикрет Сървис, който заема този пост по-дълго от самия Господ Бог? Донъли се държи като…