Майк Лосон - Вътрешният кръг

Ема седеше зад кормилото, потънала в собствените си мисли. В поведението й пак липсваше обичайното насмешливо отношение към себеподобните. Това може би се дължеше на ранния час, но Демарко подозираше, че пръст в него имат проблемите около дъщеря й.

Беше изненадан, че Ема изобщо е тук. По принцип тя беше над такива дреболии като наблюдение и проследяване. На въпроса му защо не е изпратила Майк, тя поклати глава и отвърна:

— Ами защото Били ми стана интересен.

И това можеше да е самата истина. Тя действително му дължеше живота си, но Демарко дълбоко подозираше, че понякога му помага не от признателност, а просто от скука. Очевидно обичаше лова, макар че в случая неговият лов приличаше по-скоро на укротяване на палаво котенце, особено ако се сравнеше с нещата, които тази жена беше преживяла в миналото си. Съществуваше и факторът клюка. Задачите на Демарко често се оказваха гарнирани със сочни клюки за столичния елит — от онези, които представителите на този елит не желаеха да се появяват в жълтите рубрики. Ема изпитваше очевидна наслада от нещата, които й разказваше Демарко, но той подозираше, че част от тях достигат до бившите й работодатели — онези мрачни и вечно бдителни гноми във ВРУ. Причината за присъствието й в колата обаче беше друга. И тя се наричаше патриотизъм, а не любопитство или скука. Защото тук ставаше въпрос за опит за убийство на президента и въпреки че възприемаше себе си като най-големия циник на света, тя се чувстваше длъжна да попречи на евентуален втори опит, независимо дали той щеше бъде направен от Матис или от някой друг.

Демарко обаче се радваше, че е тук, независимо от мотивите й. Изглеждаше перфектна за тази роля. Тъмен костюм с панталон, бяла блуза с отворена яка и обувки, с които можеше както да тича, така и да се катери. Носеше и оръжие — един прекалено голям пистолет, който надничаше от кобура на колана й. От външния й вид се излъчваше решимост, деловитост и заплаха.

Пистолетът й му се стори малко излишен и той не пропусна да й го каже, на което тя отвърна спокойно:

— Свикнала съм да разполагам с огнева мощ, която е най-малко равна на тази на противника. Особено когато става въпрос за потенциален съучастник в убийство.

Той все още не възприемаше Били Матис като съучастник в каквото и да било, но ранното утро не беше най-подходящото време за спор с Ема. Можеше да го направи на салата. Или да го гръмне.

Демарко отвори едно око и погледна къщата на Били. Бяха паркирали точно срещу нея, без да се крият. На тръгване за работа той нямаше как да не види екипа от мъж и жена в колата, която си личеше, че е служебна, паркирана точно срещу входната врата. А ако случайно пропуснеше да го стори, тя щеше да го последва на такова близко разстояние, че, току-виж, се блъснала в задната му броня.

Демарко възнамеряваше да изпълни заповедта на председателя съвсем буквално и наистина да притисне агент Били Матис. Ако той нямаше какво да крие, най-вероятно щеше да ги попита какво, по дяволите, искат, а те от своя страна щяха да отвърнат, че се е объркал нещо, че са обикновена двойка, тръгнала на работа, и случайно са се оказали в неговата посока. План, по който, както обикновено се получаваше, нямаше яснота.

В шест и четвърт вратата насреща се отвори и на улицата се появи строен мъж, висок около метър и осемдесет, с късо подстригана руса коса. Беше преметнал през рамо сакото на син костюм, носеше разхлабена вратовръзка в същия цвят и бяла риза с къс ръкав. Беше със слънчеви очила. Веднага забеляза двойката в колата срещу входа и спря да ги огледа. В първия момент може би ги взе за журналисти, но веднага отхвърли тази възможност, тъй като журналистите биха се втурнали към него.

Матис остана на място в продължение на цяла минута, очевидно колебаейки се дали да не ги попита какво търсят тук. После се отказа, влезе в колата си и я изкара на заден ход от алеята. Преди да се отдалечи, очите му още веднъж пробягаха по лицата на Ема и Демарко, които нарочно гледаха право пред себе си.

По целия път между Анандейл и Вашингтон Ема се придържаше най-много на две коли разстояние зад него. А когато Били вкара колата си на служебния паркинг, тя паркира така, че той да ги види, преди да хлътне във входа на сградата. Той наистина го направи и в погледа му отново пролича колебание.

Ема го изчака да влезе и заповяда на Демарко да заеме позиция, от която можеше да наблюдава и двата изхода. Както и в предишните случаи на съвместна работа, тя категорично бе поела командването. Сега слезе от колата и се насочи към противоположния край на дългата постройка. През следващите три часа и половина пет пъти просиха от Демарко дребни монети, на два пъти му поискаха цигара и веднъж го помолиха за упътване. Беше му трудно да различи туристите от професионалните безделници.