Майк Лосон - Вътрешният кръг

— Когато го помолих за информация за тази жена, моят източник обеща да ми се обади по-късно — продължи все така смутено Махоуни. — След което в кабинета ми се появиха двама юначаги с такива мутри, че замалко не подмокрих гащите. Попитаха ме откъде знам името й и защо се интересувам от нея. Мен! Председателят на Камарата! Както и да е. След като им разиграх един мюзикъл в стил шибаните Джинджър и Фред, юнаците най-сетне решиха да споделят, че въпросната дама е бивша агентка на ВРУ, но аз останах с впечатлението, че това „бивша“ май си е само заблуда.

Без майтап! — рече си Демарко.

— И това беше всичко, което ми казаха, Джо. И зъб не обелиха за задачите, които е изпълнявала, за положението й в организацията. Явно тези неща ще останат дълбоко погребани, докато Потомак не пресъхне.

Но това беше достатъчно за Демарко. Вече разбираше защо Ема никога нищо не обяснява.

От дълбокия унес го извади ръмженето на самосвал, който се освобождава от отпадъците в каросерията. Обърна се надясно и видя, че това не е боклукчийски камион, а дамската чанта на Алис, стоварила се на бара до него. Огромно чудовище от изкуствена кожа с обем около пет кубически метра, което вероятно побираше всичките й притежания на този свят.

Без да дава вид, че го е забелязала, Алис направи знак на мистър Уилям, който предпазливо се приближи. По принцип мистър Уилям беше общителен човек, който обичаше и уважаваше клиентите си. Но Алис беше едно от редките изключения.

— „Блек Джек“ с лед и сламка! — разпореди се тя. — И по-бързичко!

— Да, госпожо — покорно се поклони мистър Уилям. Беше невероятно, че един толкова висок и слаб човек като него изобщо е в състояние да се прегъне.

— Знаеш, че идвам, знаеш и какво пия! — просъска Алис, все още без да поглежда съседа си на бара. — Можеше да ми поръчаш!

— Знам и друго: ако обичайната ти доза закъснее дори с пет минути, черният ти дроб ще блокира! — не й остана длъжен Демарко.

— Я не се прави на умник!

Мистър Уилям постави чашата на бара пред нея и се оттегли с движенията на Майкъл Джексън, излязъл на редовната си лунна разходка.

— Хей, а ядките? — изрева след него Алис. — Онези малки нещица със златиста коричка?

— Веднага, госпожо — отвърна с ледена физиономия мистър Уилям. Но стъкления блясък в очите му предупреждаваше, че съвсем скоро в бара ще се извърши убийство.

Алис беше петдесетгодишна, с дълга изрусена коса, тежък грим и поне десет кила над нормата. Имаше съпруг, когото наричаше „онзи задник“, и син, удостоен с титлата „гадно копеленце“. Животът й се подчиняваше на една-единствена цел: едноръките бандити в Атлантик Сити — комарджийската Мека, която посещаваше всеки уикенд. Иначе работеше в Ей Ти & Ти.

Глътна наведнъж половината от съдържанието в чашата си, след което завря глава в бездънния чувал, играещ ролята на дамска чанта.

— Дръж — изръмжа тя и тръсна на бара пред Демарко пет-шест смачкани листа хартия. Това бяха разпечатките от телефонните разговори на Били Матис за последните три месеца.

Без съучастник в лицето на стрелеца Били не би могъл да има нищо общо с покушението. Разбира се, ако се приемеше, че изобщо е бил замесен. А когато някой има съучастник, той се нуждае и от връзка с него. Ерго, Демарко трябваше да знае с кого си е бъбрил Били през последните три месеца.

Разбира се, той си даваше сметка, че ако Били Рей е професионален убиец или агент на чужда държава, със сигурност ще използва по-сложни средства за комуникация от телефона в кухнята си. Но един поглед в досието му беше достатъчен, за да е ясно, че той не е обучаван още от ранна възраст руски шпионин, когото са спуснали в парашут някъде в Джорджия със задачата да спечели доверието на американския елит.

— Да знаеш, че хич не беше лесно да докопам тези разпечатки — промърмори Алис, хвърли шепа фъстъци в устата си и изрева по посока на мистър Уилям: — Ей, кокил, я налей още едно!

— Кого будалкаш, Алис? — вдигна глава Демарко. — Достатъчно ти е било да натиснеш три клавиша на компютъра си!

— Откъде знаеш? — втренчи се в него изрусената фурия. — Да не би да си колега в телефонната компания? Както и да е. Трябва да ти кажа, че тоя месец малко съм го закъсала.

Всеки месец го беше малко закъсала. Демарко имаше сериозни основания да подозира, че коленете й все още не са влезли в съприкосновение с бухалките на лихварите единствено благодарение на сумите, с които я спонсорираше всеки месец.

Разгърна разпечатките и я остави да направи кратък анализ на икономическото състояние на страната, което оказвало негативно влияние и върху личните й финанси. Компютърът на Алис беше отбелязал имената и адресите на хора и фирми, с които Били Рей бе разговарял от домашния си телефон или с помощта на личната си фонокарта. Щеше да помоли Ема да ги провери един по един, но в момента не виждаше нищо подозрително. Като например някоя фирма, предлагаща снайпери или електронни мерници за тях. Но най-важното беше, че нямаше никакви разговори с покойния Харолд Едуардс.