Майк Лосон - Вътрешният кръг

— Ами чух, че е работа на малкия Пат. Но не съм сигурен.

— Лично Патрик Донъли го е преместил при вас, така ли? — вдигна вежди Демарко, без да се опитва да скрие смайването си.

— Вече ви казах, че бяха само слухове.

— Защо директорът на Сикрет Сървис би проявил интерес към кариерата на Били Матис?

— Проклет да съм, ако знам. Но не виждам какво пък чак толкова е станало. Матис издържа всички квалификационни тестове, а след като го опознах, започнах да го харесвам. Тих човек, със сериозно отношение към работата. Мисли само за нея, без да се разсейва по разни фусти в тълпата.

— Значи не възразихте срещу назначението му, така ли?

— Не. Бях ядосан, че са ме прескочили, но нямах причини да го правя на въпрос. Ако беше някой лигльо, със сигурност щях да протестирам, но той не беше. — Помълча малко, после поклати глава. — Горкичкият Рейнолдс.

— Рейнолдс?

— Човекът, който ме замести. Вероятно и в момента му разказват играта, задето е допуснал оня Едуардс да застане на позиция. Вчера го даваха по телевизията как излиза от дома си, а репортерите му навират в носа шибаните си микрофони!

— Дааа — проточи Демарко, демонстрирайки фалшиво съчувствие към горкичкия Рейнолдс. — Но какво ще кажете за Матис? Дали в момента и на него не му разказват играта?

— За какво?

— Вероятно сте гледали записа на стрелбата и сте забелязали как той изпуска очилата си в същия момент.

— Охо, значи такава била работата! — гневно проблеснаха очите на Енгълс. — Вижте какво, всеки друг член на екипа би могъл да изпусне нещо, да се спъне или да направи крачка в погрешна посока. А че се е случило на Матис, няма абсолютно нищо общо с неговия подбор, квалификация или процедури по селекцията му!

— Вероятно сте прав — примирително промърмори Демарко, но от тона му пролича, че не е убеден. — Ще ви попитам нещо друго, мистър Енгълс. Вие лично правили ли сте служебна атестация на този човек, докато е бил под ваше ръководство?

Енгълс изпусна въздуха от гърдите си, за да се овладее.

— Нека ви отговоря така: под мое ръководство работеха два вида добри агенти. Разбира се, случвало се е да имам и некадърни подчинени, но за тях няма да говорим. Първият вид бяха онези, които се издигаха по нормалния път и преценяваха нещата лично за себе си. Те невинаги изпълняваха буквално нарежданията, но вършеха точно това, което се иска от тях. Разбирате ли какво имам предвид?

Демарко кимна.

— Били Матис беше от втория вид. От онези, които изпълняват заповедите точно, без никакви отклонения. Всяка организация се нуждае от хора като него. Хора, на които можете да разчитате за буквално изпълнение на всичко, което им наредите. Били е един от тях и винаги ще си остане такъв. Решителен боец, до мозъка на костите си.

— Да отбележите нещо за характера му?

— Нали ви казах? Тих, спокоен, сговорчив. Възпитан както трябва — да уважава майка си и да обича родината си. Нямаше близки приятели в отряда, но с всички поддържаше нормални отношения. Беше човек, който се харесва, включително и на мен.

— Политически предпочитания?

— Бог ми е свидетел, че не знам да е имал такива. Никога не е изразявал мнение по политически теми. Не мога да ви кажа дали е гласувал за републиканците, или за демократите, но се съмнявам, че изобщо гласува. — Енгълс се намръщи и сухо попита: — Защо питате за политическите предпочитания на Матис? Нима наистина подозирате, че той има нещо общо със стрелбата?

Внимавай със звяра, напомни си Демарко, изчака малко и отвърна:

— Не, разбира се.

— Надявам се, че наистина е така. Момчето може да има нещо общо с тази работа точно толкова, колкото са възможностите на това куче в краката ми да се превърне в котка. Нали така, Булит? — ръката му отново разроши козината на песа.

Демарко остана с впечатлението, че Булит се усмихна, макар че беше по-вероятно да се е задавил.

През следващия четвърт час продължи да подпитва Франк Енгълс за евентуалните прегрешения на Матис, но удряше на камък. Били Рей се оказа добряк, истински сладур, прекрасен във всяко отношение. И вероятно наистина беше такъв.

По обратния път към Вашингтон Демарко не престана да чисти кучешките косми от панталоните си. Не остана доволен от резултата, но жуженето на мобилния телефон го накара да забрави за Булит.

— В един часа те чакам в кабинета си — отсече с категоричен тон Банкс. — ФБР има нещо ново във връзка с покушението и изпраща специален човек да ме информира.