Майк Лосон - Вътрешният кръг

— Мисля, че Конгресът трябва да си гледа шибаната работа, а охраната да остави на специалистите — неприязнено изръмжа Енгълс.

Демарко го възнагради с леко притеснена усмивка.

— Между нас казано, и аз съм на същото мнение, сър. Но когато шефът казва „скачай на седлото“, просто го правя.

Подходът „аз съм само един обикновен изпълнител“ даде резултат.

— Ясно, ясно — махна с ръка Енгълс. — Елате да влезем в къщата. Ще ви черпя едно кафе, а вие ще зададете въпросите си. Булит, махни се от костюма на човека! Това куче е толкова добро, че вероятно ще оближе приятелски дори и крадеца, проникнал в дома ми!

Още един кучкарски лаф.

Влязоха в кухнята, която ухаеше на ябълки и канела, а огнището спокойно можеше да побере коледното дърво. Беше просторно и удобно помещение, създадено да приютява няколко поколения едновременно, включително куп деца, блъскащи се да оближат крема от тортата. Булит доволно се излегна на пода, близо до стола на господаря си.

— И тъй, какво искате от мен? — попита Енгълс, докато прибавяше сметана в кафето си. — Нали знаете, че съм пенсионер.

— Интересуват ни процедурите по подбора на агентите, мистър Енгълс. Най-вече на онези, които влизат във вътрешния кръг. Нали знаете — изискванията по отношение на опита и квалификацията и други такива.

Единственото предназначение на множественото число беше да впечатли Енгълс. Демарко се надяваше, че то ще изгради в съзнанието му представа за армия облечени в сиво бюрократи, която авторитетно подкрепя мисията му.

— Какво става във Вашингтон? — озадачено го погледна Енгълс. — Нима не можете да получите сведенията от отдел „Човешки ресурси“? Там разполагат с всички програми за обучение, подбор, критерии по отношение на квалификацията и останалите глупости. Едва ли ще биете път дотук за такива неща, затова казвайте какво всъщност искате!

Толкоз по въпроса за авторитетната подкрепа на правителството.

— Да, прав сте — призна Демарко с чувството, че са го хванали в момента, в който се опитва да обере Дядо Коледа. — Имаме интерес към един от агентите, който е бил на река Чатуга. Вие сте били негов наблюдаващ, преди да излезете в пенсия.

— Кой?

— Били Рей Матис.

— Мислите, че Матис не е трябвало да участва в мисията? Това ли е цялата работа?

— Не съвсем. Но в онзи ден той е бил най-младият и неопитен агент от екипа.

Фактът, че Били е най-младият член на охранителния екип, Демарко научи от видеозаписа, а липсата на опит беше лично негово предположение.

— А вие там знаете ли, че в Индиана Матис спря с гърдите си куршум, предназначен за президента?

— Да, четох досието му. Индиана ли беше причината да го включите?

Енгълс замълча. Ръцете му нервно стискаха голямата чаша на масата пред него. Булит усети промяната в настроението на господаря си, извъртя мътните си очи към Демарко и в гърлото му заклокочи предупредително гъргорене. Енгълс протегна ръка и разроши козината по дебелия му врат, продължавайки да обмисля въпроса.

Демарко изчака още малко и подхвърли:

— Вижте, аз нямам никакво намерение да забивам флагчето върху името на Били Матис. Просто искам да разбера защо е бил избран за най-важната задача на службата.

— Може би искате да забиете флагчето върху мен — отбеляза домакинът.

— Не, мистър Енгълс. Вие сте излезли в пенсия преди покушението. Няма начин да ви се търси отговорност.

— Добре, ясно.

— Единствената ни цел е да осигурим на президента най-добрата възможна защита, сър — продължи с фалшива искреност Демарко. — Онази, която винаги сте му предлагали.

Силно се надяваше, че Булит няма да усети лайняната миризма, която се разнесе от тази декларация.

Енгълс го погледна, прочисти гърлото си и отмести очи.

— Не съм участвал в подбора на Матис — рече той. — Но всички останали под мое ръководство съм подбирал лично. Един ден просто ми съобщиха, че Били Матис минава под мое разпореждане. Когато попитах защо, ми казаха да не вдигам пара. Някой беше направил услуга на някого. Непрекъснато ставаха такива неща.

— Какво искате да кажете?

— Искам да кажа, че Сикрет Сървис е голямо учреждение. Разместват се хора, шефовете сключват сделки с други шефове и уреждат свои хора. Когато някой агент има проблеми на мястото си, те го местят другаде и чакат да видят как ще се представи.

— И в този случай ли беше така?

— Не знам — сви рамене Енгълс.

— Кой го премести във вашата част?

Домакинът леко се поколеба, преди да отговори.