Майк Лосон - Вътрешният кръг

Специалният пратеник на ФБР държеше в ръце само един бележник със спирала и Банкс беше видимо разочарован от този факт. Явно генералът в оставка беше очаквал някоя изработена в Пентагона компютърна симулация, с разноцветни графики и карти, вероятни ъгли на стрелбата и увеличени копия на лабораторните заключения.

Агентът се казваше Грегъри Прудъм — среден на ръст, с правилни черти и късо подстригана кестенява коса. Беше облечен в тъмносин костюм, бяла риза и вратовръзка на златисточервени ивици — типичната униформа на бюрократите. Изглеждаше толкова обикновен, че дори и собствената му майка не би го разпознала на опашката. В същото време от него се излъчваше решителността на боец, който ще удържи фронта на всяка цена, без никакви идеи за отстъпление. В Куантико такива като агент Прудъм ги произвеждат серийно, използвайки калъпи от чист титан.

Очите му за миг се спряха на Демарко, след което брифингът започна.

— Генерал Банкс, имам удоволствието да ви запозная с развитието на едно определено разследване, но останах с впечатлението, че ще бъдем насаме. Мога ли да ви попитам кой е този господин?

— Удоволствие, дрън-дрън — изръмжа Банкс. — Аз съм шеф на вътрешната сигурност и няма как да не бъда информиран!

— Вие да, сър, но дали това важи и за господина?

— Важи, защото е един от помощниците ми.

Прудъм прие информацията абсолютно невъзмутимо и се обърна към Демарко.

— Мога ли да видя някакъв документ, сър?

Демарко го дари с една любезна усмивка, но не посегна за портфейла си. Тоя тип прилича повече на рекетьор с доказани обвинения, отколкото на нечий помощник , помисли си Прудъм.

— Не е нужно да му искате документ — намеси се Банкс. — Приемете думата ми, че е надлежно проверен и има право да бъде запознат с вашата информация. А сега започвайте.

Заковал поглед в лицето на генерала, Прудъм отдели точно една секунда, за да прецени възможностите. Изобщо не изглеждаше смутен, а просто се опитваше да прецени дали конфронтацията с Банкс ще бъде от полза за ФБР.

— Много добре, сър — кимна най-сетне той и разтвори бележника си. — Успяхме да разберем как го е извършил Едуардс.

— Прекрасно — кимна Банкс, но Демарко веднага забеляза нервността му.

— В деня на покушението никой от агентите в охранителния екип не е видял нито стрелеца, нито позицията му.

— В такъв случай по какво са стреляли? — моментално го засече Банкс.

— По скалата, надвиснала над реката. Тя предлагала единственото укритие и по тази причина агентите я засипали с куршуми. Целта им била да попречат на нападателя да стреля отново. Както добре знаете, това не се получило. Третият изстрел бил произведен въпреки тяхната намеса и именно той убил агент Джеймс, прикрил президента с тялото си.

После стрелбата спряла, но никой не бил в състояние да достигне скалата и да започне преследване на убиеца. Оцелелите членове на охраната трябвало да качат президента в хеликоптера и да го евакуират до най-близката болница. С него се качили и двама от агентите, а третият останал на местопроизшествието.

— Кой е той? — прекъсна го Банкс.

— Агент Престън — отвърна Прудъм след кратка консултация с бележника си. — Веднага след излитането на хеликоптера той осъществил радиовръзка с агентите, които охранявали осемкилометровия периметър около хижата, и ги помолил незабавно да тръгнат към мястото на инцидента. След това изкачил скалата и започнал преследване на стрелеца. Катеренето му отнело половин час и когато стигнал горе, установил, че там няма никой. Или поне останал с такова впечатление.

— Какво, по дяволите… — започна Банкс, но агентът вдигна ръка да го спре.

— Нашият екип от криминалисти пристигна на местопрестъплението четири часа по-късно, но въпреки щателното претърсване не откриха нищо. Нито гилзи, нито отпечатъци от стъпки, нито смачкана трева. Всички са на мнение, че Едуардс е стрелял именно от тази скала, защото тя е единственото място, удобно за засада. Но Сикрет Сървис категорично твърди, че скалата е била проверена непосредствено преди отпътуването на президента, а хеликоптерът е висял над нея броени минути преди определения час за полета до Вашингтон. Това означава само едно — Едуардс трябва да е бил дяволски добре замаскиран, за да остане незабелязан при подобни обстоятелства. Другата възможност е да се е превъплътил в шибания „Невидим“ от научната фантастика! — Прудъм замълча за момент, после добави: — Извинете, сър.