Майк Лосон - Вътрешният кръг

Прудъм направи кратка пауза, затвори бележника си и вдигна глава.

— Има и добра новина за вас, генерале. Всичко, казано дотук, е в полза на Сикрет Сървис. В смисъл че службата не е проявила небрежност и не е прибягнала до погрешни процедури. Защото Едуардс може да е бил смахнат, но се е справил невероятно добре.

— Но как е планирал тази операция? — вдигна вежди Демарко и отново се престори, че не вижда заплашителния поглед на Банкс.

— В какъв смисъл? — попита Прудъм.

— Казахте, че Едуардс е заминал за Джорджия една седмица, преди там да се появи предварителният екип на Сикрет Сървис, и веднага се е заловил да копае скривалището си. Откъде е знаел кога точно да се появи на брега?

— Не сме много сигурни, но тези ежегодни излети на президента и Монтгомъри винаги се планират предварително. Ясно е, че много хора във Вашингтон са знаели кога заминава държавният глава и къде отива. А вчера научихме, че по време на някаква презентация Монтгомъри споделил, че скоро двамата с президента ще отскочат до Джорджия, за да ловят риба. Това ни беше съобщено от издателя му. За да отговоря на въпроса ви, ще кажа, че не знаем как точно Едуардс се е добрал до програмата на президента, но знаем, че тя не е била охранявана толкова строго, колкото проекта „Манхатън“.

След тези думи Прудъм си тръгна, а Банкс и Демарко останаха дълбоко замислени.

— Матис е бил запасняк също като Едуардс — обади се най-после Банкс. — Ще се наложи да провериш тази следа, особено кражбата във военния склад.

— Едва ли ще открия нещо, след като експертите на ФБР не са успели — възрази Демарко.

— Въпреки това трябва да опиташ.

— Добре — кимна Демарко.

Той обаче нямаше никакво намерение да прави каквито и да било проверки.

Мъжът на автобусната спирка срещу сградата на Сикрет Сървис беше облечен с памучен панталон и синя фланелка с якичка, а на краката си имаше сандали и бели чорапи. Беше прехвърлил шейсет, със стоманеносива коса и решително лице, което, кой знае защо, Демарко си представяше скрито зад прозрачния шлем на каска — от онези, които полицаите използват при масовите безредици. Това беше Майк, човекът на Ема с неизвестна фамилия.

— Здрасти — поздрави Демарко и седна на дървената пейка до него.

— Здрасти, Джо — отвърна белокосият, без да го поглежда. Очите му продължаваха да изследват сградата насреща, местейки се от вход на вход, без да пропускат и служебния паркинг. Когато Ема ти праща човек, той винаги е професионалист.

— Как е работата? — подхвърли Демарко.

— Все едно че гледам как расте тревата — отвърна Майк. — Излиза от дома си в шест и половина, а тук е някъде около осем. Тази сутрин шибаната 395-а беше по-задръстена и от паркинг. Влиза направо в сградата и до обяд не мърда оттам. Нямам идея какво прави вътре. Излиза точно в дванайсет, купува си хотдог от уличния продавач, прави една обиколка на търговския център и отново се прибира.

— Забеляза ли, че го следиш?

Майк най-сетне го удостои с поглед — толкова леден, че думите бяха излишни.

— Да разбирам ли, че по време на обедната почивка никой не се доближава до него?

— Никой — отвърна Майк.

Поседяха известно време, без да разговарят. Майк продължаваше да наблюдава сградата, а Демарко оглеждаше минувачите от женски пол и си мислеше за брифинга на човека от ФБР. Беше дълбоко впечатлен от поведението на Едуардс. Не можеше да си представи, че човек ще лежи цели два дни в някаква тъмна дупка, да дочака благоприятната възможност за стрелба и ще има куража да остане в прикритието си, докато агентите на ФБР изследват всеки квадратен сантиметър скала над главата му.

Което повдигна друг въпрос: защо бе избрал именно това време и място? Със сигурност бе имал и други възможности да се прицели в президента по време на риболова, но бе чакал до деня на заминаването, когато държавният глава бе обграден от охраната си. После си спомни думите на Прудъм, според който охраната бе огледала скалата още по време на риболова — факт, който по всяка вероятност бе попречил на Едуардс да стреля по-рано.

Забележително беше и умението, с което този човек се бе промъкнал до скривалището си и след това го беше напуснал. Преди покушението той бе успял да проникне през охранителния кордон и да стигне до предварително изкопаното укритие. А в деня след него криминалистите на ФБР бяха оглеждали скалата в продължение на цели шестнайсет часа. През останалото време районът бе блокиран от патрулите на Сикрет Сървис, които спираха любопитните туристи. Това обаче не бе попречило на убиеца да се измъкне от укритието, вероятно на следващия ден, като преди това не бе забравил да го замаскира добре. Пътят на бягството му бе или нагоре, към върха на скалата, или надолу — в ледените води на планинската река. Със себе си бе взел както цялото оборудване, така и торбата с отпадъци. После бе успял да се промъкне покрай всички патрули и секретни постове и да изчезне в нощта.