Майк Лосон - Вътрешният кръг

— Склонна съм да се съглася, особено след всичко, което ми се случи — кимна Ема, вероятно имайки предвид затвора.

Напускането на местопрестъплението на тройно убийство не беше нещо, което Демарко можеше да реши с леко сърце. След кратка консултация двамата стигнаха до решението да променят мизансцена — в смисъл че Морган и Тейлър взаимно са се избили. Демарко изтръгна вилата от гърдите на Тейлър, изтри отпечатъците на Джилиан и я тикна в ръцете на Морган. Ема взе пистолета на Тейлър и стреля по посока на близката купа сено, след което го постави в дланта му. За щастие калибърът на оръжията беше един и същ — 38-и, въпреки че марката им беше различна.

Според картината, която си представяше Демарко, местните ченгета би трябвало да стигнат до заключението, че Морган — добре известен с психическите си проблеми гангстер, бе изнасилил и убил Джилиан, а благородният Максуел Тейлър — покровител на цялата община и някогашен любовник на тази жена, бе направил опит да отмъсти за смъртта й. Но уви, Морган беше го изпреварил с вилата, а той — изпускайки последния си дъх, все пак го беше прострелял в главата.

Разбира се, ако полицията използваше услугите на опитни криминалисти, тази постановка нямаше да издържи повече от броени минути. Но Демарко беше убеден, че са две неща на тяхна страна: лошата слава на Тейлър и липсата на негов пряк наследник. Местните хора несъмнено щяха да изпитат облекчение от ликвидирането на жестокия деспот, а без силен външен натиск полицията със сигурност щеше да претупа разследването. Поне се надяваше, че ще стане така.

Сериозно се безпокоеше от възможността колата му пред къщата на Джилиан Матис да е била забелязана и от други хора, освен от Морган. Но в това отношение не беше в състояние да направи каквото и да било. Всеки план си имаше слаби места, съвършено престъпление не съществуваше.

Двамата провериха за последен път обстановката в обора, после той влезе в къщата на Джилиан и направи всичко възможно да заличи евентуалните следи от присъствието си. В последния момент се сети, че не е изтрил отпечатъците си от веригата и оглавника, и тръгна обратно към паянтовата сграда. На излизане хвърли последен поглед към обезобразения труп на Джилиан и безмълвно я помоли за прошка.

На път към колите се препъна и за малко не падна.

— Добре ли си, Джо? — внимателно го погледна Ема.

— Да, добре съм.

— Но куцаш — отбеляза тя.

Демарко мълчаливо кимна. Раната в крака му усилено пулсираше. Искаше да смъкне панталона си и да я погледне, но се страхуваше от това, което можеше да види.

Ема го хвана за ръката и го извърна към себе си. Приближи лице към неговото и внимателно погледна зениците му. После протегна ръка и леко докосна подутото му лице.

— Май ще е най-добре да се отбием в някоя болница, където да ти прегледат твърдата глава — промърмори тя.

— Не! — отсече той. — Трябва да се махнем оттук, преди да се е появил шерифът или някой друг, който да познае колите ни. Ако имам нужда от болница, ще я потърся в Уейкрос.

— Добре — кимна Ема. — Но гледай да не припаднеш зад волана, преди да сме стигнали.

Това не може да се случи , мислено възрази Демарко. Страхуваше се, че ако заспи, кошмарите бързо ще се върнат: ухиленият Дейл Естъп, оплетен в синкавите гирлянди на испанския мъх, арогантно усмихнатият Тейлър, докато въздухът напуска пробитите му дробове с ужасяващо гъргорене, Морган в ролята на циклоп с кървава дупка на мястото на окото. В същото време си даваше сметка, че не тези грешници, а невинните жертви Били Матис и майка му ще го лишават от сън през идващите дни и седмици. Беше сигурен, че до края на живота си ще чува ужасния пукот от пречупените шийни прешлени на Джилиан.

Лекарят в частната клиника на Уейкрос попита какво е причинило раната на крака му. Демарко отговори, че се е набол на остър къс ламарина.

— Бях се захванал да почистя на двора — постара се да прозвучи небрежно той. — Трупах всичко на куп, ала в един момент се спънах и паднах върху проклетата ламарина.

Лекарят огледа окаяното състояние на облеклото му, опипа подутото му лице и поклати глава. Явно не обичаше да го правят на глупак. За щастие (на Демарко, разбира се) в същия момент в клиниката пристигнаха линейки с пострадали при верижна катастрофа и лекарят се задоволи да му постави инжекция против тетанус и да му предпише болкоуспокоителни.

Ема се беше настанила в чакалнята на спешното с някакво градинарско списание в ръце. Демарко изненадано се закова на място. Трудно му беше да си представи, че тази жена може да осъществява дейност, която изключва кръвопускането.