Майк Лосон - Вътрешният кръг

В същия момент Демарко видя как Джилиан Матис се измъква от конския бокс, в който бе останала през цялото време на лекцията. Очите й се насочиха към двойната врата, зад която току-що се беше скрил Морган, после се обърнаха към тях. Тейлър беше с гръб към нея.

— Слушай какво ще ти кажа, човече — рече с въздишка той, отчаяно опитвайки се да задържи вниманието на мъчителя си.

Джилиан се изправи на босите си крака и безшумно пристъпи към стената. Ръцете й се протегнаха към ръждивата вила, окачена там редом с останалите селскостопански сечива. Погледна още веднъж към вратата, а после връхлетя върху Тейлър, надавайки крясък, който бе побрал мъката на всички майки, изгубили синовете си. Една истинска дъщеря на Нептун, обзета от божествен гняв. Сламките в сплъстената й коса приличаха на морски водорасли, а вилата беше тризъбецът на отмъщението.

Тейлър се извърна рязко, но нямаше време да избегне удара. Острите зъбци се забиха в гърдите му с ужасна сила. За секунда всичко замря, като стопкадър от филм на ужасите. С обезумяло от ярост лице, Джилиан натискаше вилата с всичката сила на ръцете си. Тейлър се облещи от болка и смайване, сякаш не можеше да повярва, че това нещастно създание, което цял живот бе малтретирал, внезапно е намерило сили да отмъсти за всичките си унижения.

После краката му се подвиха и той се просна по гръб, на сантиметри от Демарко. Дървената дръжка се изтръгна от ръцете на Джилиан и остана да стърчи на гърдите му. Главата му се извъртя на една страна, устата му се разтвори в безмълвен вик, а арогантността в очите му се смени с умолително изражение. Демарко не помръдна, заслушан в бълбукането, с което въздухът напускаше гърдите на Тейлър през раната. Едно ужасяващо бълбукане, което, слава богу, скоро се прекрати и тялото на Тейлър застина.

Извърна глава към Джилиан Матис, която не беше мръднала от мястото си. На лицето й бавно изплува измъчена, но наситена със злорадство усмивка.

— Джилиан, тичай да залостиш вратата! — напрегнато просъска Демарко, абсолютно сигурен, че Морган е чул яростния й крясък.

Но жената не помръдна, а усмивката й стана малко налудничава.

— Джилиан!

Отново не получи отговор и механично погледна към проснатия Тейлър. На гърба му имаше леко памучно яке, чието предназначение беше да го предпази от утринната влага. Изпод разтворената му предница се виждаше кожен кобур. Благодаря ти за Втората поправка, Господи! — възкликна мислено Демарко и протегна ръка към оръжието. Но веригата се оказа къса. Пръстите му стигнаха едва до ръкава на якето. Вкопчи се в него и отчаяно задърпа тежкото тяло. Морган влетя през двойната врата на обора в момента, в който ръката му беше на някакви жалки два-три сантиметра от ръбестата ръкохватка.

Направи последно отчаяно усилие и трупът на Тейлър се придвижи още малко. Успя да докосне пистолета в момента, в който очите на Морган се нагодиха към полумрака и направиха светкавична оценка на ситуацията. Два гигантски скока бяха достатъчни на индианеца, за да се озове на местопроизшествието и да дръпне Тейлър встрани. А Демарко отново остана смаян от светкавичните реакции на този човек.

После, за пръв път, откакто го познаваше, на лицето му се появи някакво човешко изражение. Кожата му се сви в лека гримаса, вероятно изразяваща скръб за загубата на единствения човек, който някога се беше грижил за него. Миг по-късно гримасата изчезна и лицето на Морган възвърна обичайното си жестоко и бездушно изражение.

Моментално преценил, че Джилиан Матис е забила вилата в гърдите на благодетеля му, Морган се извъртя към нея. Тя безстрашно издържа мрачния му поглед. За пръв път в нещастния си, изпълнен с унижения живот, тази жена се превърна в олицетворение на гордостта. Пребита и раздърпана, но горда.

Морган бавно пристъпи към нея. Тя не се отдръпна, а блестящите й очи останаха заковани в лицето му. Той протегна ръце и внимателно, почти нежно взе лицето й между дланите си. Погледна я и леко кимна, сякаш за да оцени куража й, после ръцете му направиха рязко въртеливо движение. Противният звук на счупените прешлени наруши тишината в празния обор.

Шокиращата смърт на Джилиан изкара от вцепенението Демарко, който се хвърли към трупа на Тейлър в отчаян опит да докопа пистолета на кръста му. Железният нашийник почти прекъсна притока на кислород в гърдите му. Опитът беше обречен на провал, тъй като тялото остана на петдесетина сантиметра извън обсега на ръцете му. Морган насмешливо го наблюдаваше.