Майк Лосон - Вътрешният кръг

За пръв път беше в състояние да направи реална оценка на ситуацията, в която се намираше. Обръчът на шията му беше ръждясал, но достатъчно солиден и здрав. Трябваше му оксижен, за да го пререже. Обръчът беше заключен с катинар, който усещаше, но не беше в състояние да види. Провери съдържанието на джобовете си, стараейки се да го направи незабележимо, но в тях нямаше инструмент, който би могъл да използва като шперц. Мобилният му телефон беше изчезнал, а единственият изход от обора беше двойната врата, на която се беше облегнал Морган.

Всъщност истинският проблем беше именно Морган. Даде си сметка, че дори да се освободи от нашийника, няма начин да мине покрай него, освен ако не докопа някакво оръжие, с което да му пръсне главата.

Очите им се срещнаха. На утринната светлина белегът върху лицето на индианеца излъчваше някакво странно неоново сияние. В ръката му се поклащаше тънката пръчка, която бе използвал снощи, и при вида й Демарко неволно потръпна. Даваше си сметка, че едва ли ще издържи, ако извергът реши да я използва пак. За негово облекчение Морган затвори очи и сякаш потъна в дрямка.

Господи, къде е Махоуни? За последен път го чу преди повече от трийсет и шест часа, когато му се обади от фермата на Хати Маккормак. Дали дебелият разбойник се беше разтревожил достатъчно, за да свика кавалерията? Съмняваше се, но дори и да го беше направил, едва ли щяха да го открият тук.

Един час по-късно слънцето изскочи на хоризонта. Джилиан Матис се размърда, вдигна глава и объркано се огледа. Голото й рамо се показваше от скъсаната рокля, а на него се виждаха белезите от изгаряне — две червени петна върху бледата кожа. Лявата й скула беше чудовищно подута, придавайки гротескна форма на лицето й. В центъра на подутината се виждаше грозен съсирек в жълто-червен цвят. Разкошната коса, на която Демарко се беше възхищавал предния ден, сега беше сплъстена и прилепнала към черепа. Всеки сантиметър от оголената й кожа беше покрит с дълбоки драскотини, получени от влаченето по грубата слама. До вчера беше сигурен, че не е на повече от четирийсет и осем, но след нощта в компанията на Морган беше остаряла с двайсет години.

В същия миг Джилиан се събуди напълно, видя Морган и изведнъж си спомни къде се намира. Тя уплашено се дръпна към дъното на бокса, гърбът й опря в стената. Ръцете й обвиха коленете, а от устата й излетя скимтене на попаднало в капан животинче, което Демарко беше чул през нощта.

Вратата на обора се отвори. Тейлър изглеждаше свеж и отпочинал, сякаш току-що беше излязъл изпод душа. В бялата му коса проблясваха водни капчици. Пристъпи няколко крачки напред и сведе очи към пленника. Усмивката му излъчваше цялата топлина на коприната, с която се тапицират ковчезите.

— Как се чувствате в това прекрасно утро, мистър Демарко? — иронично подхвърли той, не дочака отговор и добави: — Според мен изглеждаш добре, синко. Сънят наистина помага.

Палецът му се стрелна по посока на Джилиан и той поклати глава.

— Страхувам се обаче, че тази жена изглежда ужасно. За да се оправи, ще й трябва нещо повече от спокоен сън. Виждаш каква болка й причини, нали?

Тук е прав , мрачно си каза Демарко. Ужасните страдания на Джилиан Матис бяха в резултат на посещението му тук. Беше успял да прецака всичко. Ема беше изчезнала и най-вероятно беше мъртва, а Джилиан Матис бе изнасилена и подложена на страшни мъчения. Самият той беше прикован с верига като животно и по всяка вероятност не му оставаше много време на този свят. И всичко това за нищо.

Тейлър клекна и хвана ръждясалата верига.

— Знаеш ли какво е това? Инструмент за наказание . Донесох го още през петдесетте от Тексас заедно с нашийника. Носеше ги един стар пандизчия в Хънтсвил. По онова време хората знаеха как да се отнасят с престъпниците. Но както виждаш, веригата все още върши работа — след повече от половин век. Малко са вещите, за които може да се каже такова нещо, нали?

Ръката му леко подръпна веригата и главата на Демарко подскочи.

— Но нека не се отклоняваме от основния въпрос. Тази сутрин ние с теб трябва да решим един малък проблем, синко. Да разберем какво точно знаеш и кой друг го знае. Снощи скъпата ми разказа какво знае и сам виждаш как й се отрази това.

— Защо синовете ти се опитаха да убият президента? — попита Демарко. Гласът му беше слаб, а думите малко неясни — като на човек, който наскоро е преживял удар.

Тейлър поклати глава и се усмихна, а в тъмните му очи проблеснаха подигравателни искрици.