Майк Лосон - Вътрешният кръг

Демарко побърза да се отдръпне назад и да се изправи. Очите му трескаво опипаха пода, но наоколо имаше само слама. Опря гръб на стената, стисна юмруци и зачака смъртта си.

Докато вървеше към него, устните на Морган се разкривиха в нещо като усмивка.

В този момент на вратата се появи фигурата на Ема, която за секунди обходи с очи касапницата — проснатото тяло на Тейлър с вила в гърдите, обезобразената Джилиан Матис с неестествено извита глава и крайници. Накрая очите й се спряха върху окования Демарко, който беше притиснал гръб към стената в очакване на края.

Пистолетът изскочи от кобура под мишницата й и светкавично се насочи в гърба на индианеца.

— Не мърдай! — просъска тя.

Морган й хвърли кос поглед през рамо, после реагира. Вместо да изпълни заповедта, той се стрелна напред, сграбчи Демарко и го извъртя като щит пред себе си. Огромните му лапи се сключиха около шията на пленника.

— Хвърли пистолета, иначе ще му счупя врата! — задъхано изръмжа той.

Това бяха първите думи, които Демарко чу от устата на този човек. Гласът му беше плътен баритон, дрезгав от рядката употреба.

Ема само се усмихна на заплахата. Никога през съзнателния си живот Демарко не беше виждал толкова зла усмивка.

— Хвърли пистолета! — повтори Морган. — В противен случай ще го последва съдбата на оная кучка!

— Не го прави, Ема! — уплашено изкрещя Демарко. — Той е силен и бърз като светкавица! Ще убие и двама ни!

Страхуваше се да помръдне, съзнавайки, че Морган ще му счупи врата с лекотата, с която беше убил Джилиан. Прекрасно усещаше мислите, които в момента минаваха през главата на мъчителя му: ще го ликвидира с едно светкавично завъртане на ръцете и ще запрати тялото му срещу Ема, надявайки се да не бъде улучен. Притежаваше достатъчно сила и ловкост да го стори, освен това трудно можеше да бъде спрян с един куршум.

Без да отделя поглед от очите на Морган, Ема тихо подхвърли:

— Имаш ли ми доверие, Джо?

После ръката й с пистолета бавно започна да се плъзга надолу.

— Не! — изкрещя Демарко.

Ръцете на Морган усилиха натиска си едновременно с движението на пистолета. В следващата секунда вратът му щеше да бъде прекършен.

— Не хвърляй пистолета, Ема! — отчаяно изкрещя Демарко.

— Нямам подобни намерения — спокойно отвърна Ема, вдигна оръжието, плавно и едновременно с това бързо, а после натисна спусъка.

В първия момент не се случи нищо. После Демарко усети как пръстите около шията му леко се разтварят, а нещо топло плисна във врата му.

След това Морган се строполи, повличайки го със себе си.

Ема се втурна напред, отмести с пъшкане едрото тяло на индианеца и промърмори:

— Ама тоя наистина тежи цял тон!

Демарко надигна гръб, избърса кръвта от тила си и погледна Морган. Куршумът на Ема го беше улучил в дясното око.

— Исусе Христе! — замаяно прошепна той. — Можеше да ме убиеш!

— Не ставай глупав — намръщи се Ема. — Това беше лесен изстрел.

— Лесен ли?! — внезапно побесня Демарко. — Като нищо щеше да ми пръснеш главата!

— Оценявам благодарността ти, Джо — кротко отвърна Ема.

— О, Господи! — простена Демарко, овладя се и поклати глава. — Всъщност наистина ти благодаря. А сега махни този обръч от шията ми, ако обичаш.

— Къде беше, по дяволите?

Ема пренебрегна въпроса, тъй като стискаше клещите в опит да среже катинара на шията му. Същите клещи, които Тейлър възнамеряваше да използва като уред за мъчение.

Когато твърдата скоба най-сетне отскочи под натиска на ръцете й, тя изпусна въздуха от гърдите си и отговори:

— В затвора.

— Мамка му на това шибано копеле! — изръмжа Демарко, свали желязната яка от шията си и я запрати в стената. — Как така се озова в затвора?

— Няма значение, по-късно ще ти обясня. Сега трябва да се махаме от това проклето място!

Очите на Демарко бавно огледаха обстановката. Вилата стърчеше от тялото на Тейлър. В широко отворените му очи беше застинало смайване — вероятно от внезапността на атаката, отнела живота му, а може би и от ужас пред вратите на ада. Морган лежеше като преобърната статуя, с окървавена дупка на мястото на едното му око. А Джилиан Матис приличаше на парцалена кукла, захвърлена от отегчено дете: дрипава и раздърпана, със странно извити шия и крайници.

В момента не искаше да подлага на оценка вината си за смъртта на тази жена. Но тя безспорно беше голяма и нямаше как да я подмине, особено на по-късен етап.

— Ако се обадим на шерифа и докладваме за станалото, вероятно никога няма да си тръгнем оттук — промърмори той.