Коди Макфейден - Човекът сянка

Вероятно ти или някой от колегите ти вече сте стигнали до отговора. Мъжът, убил тези жени, не съм аз. Ако е така, позволи ми първи да те аплодирам.

Намерих този талантлив млад човек, който направи тези снимки, в обширните, мрачни владения, които наричам Световната интернет мрежа. Разпознах глада и омразата му и въобще не беше нужно много, за да мине от другата страна. Той бързо се отказа от светлината и прегърна мрака.

Разбира се, мога да ви будалкам, нали? Гледайте диска, който съм ви приложил, и когато приключите, не се притеснявайте да се обадите на агент Дженкинс от нюйоркския офис на ФБР. Питайте го за Рони Барнс.

О, ако у вас се пробужда надеждата, че господин Барнс може да ви осигури някаква следа, трябва да ви разочаровам, защото той вече не е сред нас. Гледайте диска. Ще разберете.

Но да се върнем на важното, тъй като е време да приключвам за момента. То си остава същото: преследвайте ме. Преследвайте ме с всички сили и помнете: Рони Барнс е само един от многото, които изпитват този специален глад. А аз винаги търся подобен сблъсък на умове.

От Ада,

Джак-младши

— Господи — казва Алън отвратен.

— Интересно — размишлява Джеймс. — Прилича на жив компютърен вирус. Точно това иска да ни покаже, че се репликира върху други.

— Да — съгласява се Лио. — И продължава да ни дразни, като ни казва, че няма да спре да ескалира, докато не го хванем.

Прекалено изморена и разстроена съм, за да отговоря. Подавам диска на Лио.

— Пусни го.

Нареждаме се зад него, докато вади сидито и го поставя в компютъра. Всички виждаме нещо познато — видео файл. Лио ме поглежда.

— Давай.

Кликва два пъти върху него. Видео и звук. Виждаме жена, завързана за стол. Този път е напълно гола, а на лицето ѝ няма качулка. Забелязвам, че е брюнетка. Хубаво момиче на двадесет и няколко години. Толкова е изплашена, че е на прага на лудостта.

Един мъж се приближава до нея. Ухилен, гол. Преглъщам отвратена, като забелязвам, че е надървен. Възбуден е от страха. Предполагам, че това е Рони Барнс.

— Прилича на зубър — отбелязва Олдфийлд.

Няма как да не се съглася. Рони Барнс е пъпчив, мършав и с дебели очила. От типа, който често отнася подигравки от глупавите жени. Той би мастурбирал при мисълта за тях, независимо че ги мрази заради нещата, които му казват. Ще ги желае и това ще го кара да ги презира още повече. Знам всичко това не защото е мършав и пъпчив, а защото държи нож в ръката си и това го надървя.

Барнс поглежда към някого, когото не можем да видим.

— Искаш ли да го направя сега? — пита той. Не чувам отговор, но той кима и облизва развълнуван долната си устна. — Супер.

— На кого говори? — чуди се Алън.

— Две възможности — отговарям аз.

Барнс се навежда, като че ли иска да се вземе в ръце. Онова, което прави, е толкова решително, толкова брутално, че всички се отдръпваме назад шокирани.

— Шибана курва! — крещи той. Вдига ловния нож и го стоварва с всичката жестокост, на която е способен. Острието като че ли изчезва в младата жена. Барнс не просто го изважда, той го изтръгва дивашки. Вдига го отново над главата си и го стоварва обратно.

Влага цялото си тяло и мускули. Жилите по врата му са изпъкнали от усилието.

Отново.

Това тук не е методичният начин на работа на Джак-младши. Това тук е неконтролируемото безумие на един луд.

Отново.

— Курва! — крещи Барнс. И продължава да крещи.

— Шибаняк! — казва Лио. Става и хуква към кошчето за боклук, където повръща.

Никой от нас не го подиграва.

Всичко свършва бързо. Жената умира по гръб. Не прилича на човешко същество. Барнс е на колене, извил е гръбнак назад, ръцете му са разперени, а очите затворени. Покрит е в кръв и пот. Изпотил се е в блаженството си. Ерекцията му е спаднала.

Отново поглежда настрани. Изражението му е като на поклонник.

— Вече мога ли да го кажа? — Обръща се към камерата и поглежда право в обектива ѝ. Усмихва се. Няма нищо човешко или разумно в него. — Тази е за теб, Смоуки.

— О, човече… — стене Лио.

Не казвам нищо. Част от мен е изключила. Продължавам да гледам.

Барнс отново поглежда настрани.

— Добре ли се справих? Както искаше? — Виждам, че изражението му се променя. Първоначално е изненадан. След това се ужасява. — Какво правиш?

Чува се изстрел и мозъкът на Барнс опръсква килима. Стряскам се и бутам стола зад мен, който се преобръща.

— Мамка му! — крещи Алън, той също се е стреснал.

Навеждам се напред и се хващам за бюрото. Ръцете ми треперят. Знам какво следва. Да. Не би пропуснал възможността. Не съм разочарована. Маскираното лице застава пред камерата, очите му се свиват леко от усмивката, която не можем да видим. Вдига палци към нас.