Коди Макфейден - Човекът сянка

Надявам се, че вече сте разбрали, че съм човек на думата си. Надявам се и тази заплаха да ви даде достатъчен стимул, за да сте фокусирани. Нуждая се от вас, от всички вас, искам да сте в кондиция. Искам да имате очите на убиец.

Сега вървете и дайте всичко от себе си. Имате една седмица. През това време нещата, които обичате, са в безопасност. След това ще започна да ям световете ви и душите ви постепенно ще замрат.

Чувствате ли вълнението? Аз да. Късмет.

От Ада,

Джак-младши

П.С. Агент Торн, вероятно се чудиш дали съм ти отнел нещо. В интерес на истината, си мислиш, че без да искам съм ти направил услуга. В определен смисъл може и така да е. Но помисли по-добре. Вероятно просто съм ти напомнил какво си изгубила завинаги. Разгада ли го вече? Какво си изгубила?

Стоя в празния си дом и гледам написаното доста дълго време. Не съм нито тъжна, нито гневна. Вместо това съм изпълнена с онова, което желаят от мен.

С увереност.

Ще умра, преди някой от малкото ми семейство да свърши като мен: да плаче и да си говори сам.

На сутринта разказвам на екипа си съкратена версия на имейла на Джак-младши. Оглеждам ги — моите войници.

Всички изглеждат зле. Но също така са гневни. Никой не иска да говорим за случилото се. Искат да започнат лова. Чакат от мен напътствия.

Странно е, мисля си. Отговорността е палто, което лесно се облича, но е тежко за носене. Само преди седмица обмислях да си пръсна мозъка. Сега искат да им казвам какво да правят.

— Поне едно нещо е ясно — казвам аз.

— Какво? — пита Алън.

— Джак-младши и другарчето му са истински задници.

Следва кратка тишина, след което всички избухват в смях. Всички с изключение на Джеймс. Част от напрежението напуска помещението.

Част от него.

— Слушайте — продължавам аз. — Първи рунд е техен. Няма спор по въпроса. Но направиха една огромна грешка. Искаха да ни накарат да ги преследваме сериозно и изпълниха желанието си. Нямат представа какво означава това. — Млъквам за миг, за да видя реакциите им. — Смятат, че са крачка пред нас. Нищо ново, нали? Винаги си мислят, че са пред нас. Ние обаче имаме отпечатъците на единия и знаем, че са двама. Скъсяваме разстоянието помежду ни. Нали така? — Кимания. — Добре. Сега да минем по същество. Кали, кажи ми отново какво каза доктор Чайлд за профила на тези убийци.

Доктор Кенет Чайлд е един от малкото профайлъри, чието мнение уважавам. Помолих Кали да му направи разпечатка на всичката информация, с която разполагаме за Джак-младши, и да го помоли за консултация.

— Доктор Чайлд ми каза да ти предам, че е прочел писмото и има някои неща наум, но първо иска да изчака да види какво ще има в пратката. Онази, която трябва да пристигне на двадесети. — Свива рамене. — Пределно ясен беше относно това.

Не отвръщам нищо. Доктор Чайлд никога не ме е разочаровал. Налага се да се доверя на инстинктите му. Обръщам се към Алън и Лио.

— Докъде стигнахте със заповедта за списъка с клиентите на Ани?

— Трябва да я получим до час — отговаря по-младият мъж.

— Добре. — Щракам с пръсти. — Ще дойде ли някой от сапьорския отряд на лосанджелиската полиция?

Алън кима.

— Да. Ще донесат и бомбаджия.

„Бомбаджия“ е прякор на машината за йон-мобилна спектрометрия. Казано накратко, тя може да засича йонизирани молекули, които са специфични за експлозивните материали.

Доста се поспори как точно да се подготвим за двадесети. Заместник-директорът Джоунс искаше на мястото да има SWAT екип, в случай че Джак-младши или приятелят му решаха да направят доставката лично. Бях против тази идея.

— Те не работят така — казах му аз. — И няма да започнат да работят така. Очаквам всичко да е просто. Обикновена доставка.

След известно време на спорове Джоунс се съгласи. И след като му казах, че ако доведе SWAT екип, вероятно ще привлече и медиите. Двамата обаче бяхме на едно мнение, че трябва да повикаме сапьор. Не смятахме подобна предохранителна мярка за глупава.

— Нещо в досието на Ани продължава да ме притеснява — казва Алън и поглежда Джеймс. — Бъди мил и ми дай още една гледна точка.

— Помогни му, Джеймс.

Мъжът кима. Не е казал нито дума тази сутрин.

— Има още един въпрос, на който трябва да се отговори, сладкишче — измърморва Кали. — Как са се сдобили с всичката тази информация? Имам предвид… да, намерихме подслушвателните устройства в кабинета на доктор Хилстед, но медицинския картон, дъщеря ми?

— Не е толкова трудно — намесва се Лио. Всички го поглеждаме. — Информацията е много по-лесна за добиване, отколкото хората си мислят. Споменахте медицинския картон на Елейна? — Хлапето свива рамене. — Една бяла престилка, подходящо държание и можете да влезете където си искате в болницата. Комбинирайте всичко това с компютърни умения и ще хакнете без проблем сървърите на болницата. Можете да си купите информация, да си откраднете информация, да си хакнете информация. — Пак свива рамене. — Ще се шокирате да разберете колко лесно може да бъде това. Виждал съм го по време на работата си в „Компютърни престъпления“. Добрите хакери или крадците на самоличности могат да докопат всякаква лична информация. Неща, които ще ви изненадат. — Поглежда Кали. — Дай ми седмица и ще намеря всичко за теб. От кредитния ти рейтинг до лекарствата, които пиеш. — Поглежда всички ни. — Нещата, които е открил до момента, са обезпокоителни, знам, но не са кой знае колко трудни за намиране.