Коди Макфейден - Човекът сянка

— Как е Бони? — пита тя.

Свивам рамене.

— Трудно е да се каже. Засега изглежда добре. Но… — отново свивам рамене.

Никой не казва нищо относно това. Може да се оправи, може и никога да не се оправи… Колкото и да го мериш, пак не можеш да го отрежеш правилно.

Звучно зън-зън изпълва помещението.

— Какво, по дяволите, е това? — питам аз стресната.

— Получих имейл, сладкишче. Имам програма, която проверява на половин час и ме уведомява, ако съм получила нещо.

Поглеждам Кали в недоумение.

— Наистина? — Подобни неща са ужасяващи за мен. Виждам толерантните погледи на колегите си. Чувствам се като жена от миналия век.

Кали отива до лаптопа на бюрото си и натиска няколко клавиша на клавиатурата му. Намръщва се и ме поглежда.

— Имам психарски имейл — съобщава тя.

Чувството за летаргия, което беше завзело офиса, се изпарява за стотна от секундата. Всички се събираме около бюрото ѝ. Входящата кутия на електронната ѝ поща показва, че има едно ново съобщение. Темата му е: Писмо от Ада , а изпращач: Ти Знаеш Кой. Кали кликва два пъти върху имейла, за да го отвори.

Здравей, агент Торн! Здравей и ти, агент Барет — сигурен съм, че и двете четете писмото ми.

Вече се върнахте в гнезденцето си, където да се подготвите за лова. Трябва да си призная, че съм развълнуван какво ще се случи в следващите няколко дни. Ловният сезон е открит, а аз не бих си и мечтал за по-добри опоненти от вас.

Имам специална задача за теб, агент Торн, но преди да стигнем дотам, трябва малко да се отклоня. Надявам се двете да ми простите.

Сигурен съм, че всички се чудите защо ви предизвиквам толкова открито? Вероятно вече сте събрали екип от профайлъри, които разнищват мотивацията ми и се опитват да намерят причините, стоящи зад действията ми.

— Ще ти се — измърморва Кали.

Това не е напразен коментар от нейна страна. „Те“ ни показват нещо важно тук, нещо, което ги кара да вършат деянията си. Мисълта, че инвестираме време и ресурси, за да ги разберем, гъделичка егото им. Надървя ги.

Отговорът, от своя страна, не е сложен. Както и самият аз. Мотивацията ми не е тайна, агент Торн и компания, не е и голяма мистерия. Мотивацията ми е ясна и открита като острието на стерилен и лъскав скалпел.

Предизвиквам ви, защото ме заслужавате. Вие преследвате преследвачите и сигурен съм, доста години сте се тупали доволно по гърбовете. Хвалели сте се един на друг и сте се опиянявали от уменията си, с които сте затваряли в клетки онези, които убиват.

Наистина ме заслужавате. Защото, ако преследваните от вас са били сенките, аз съм мракът. Ако те са били чакалите, аз съм лъвът. Смятате се за много кадърни? Тогава ме преследвайте, агенти. Преследвайте ме.

Копнея за опоненти, които са ми равни, агент Барет. Чети внимателно писмата ми. Търси миризмата ми. Вероятно ще уловиш мириса на смърт. В следващите няколко дни той ще те напътства.

Научете се да живеете с мисълта, че сте под обсада. Сега нямате представа какво имам предвид, но скоро ще разберете. Научете се, приемете съвета ми сериозно. След което го използвайте, за да ме преследвате. Защото ви обещавам, че оставите ли ме на свобода, ще живеете в постоянна опасност.

Последните му думи ме карат неволно да потръпна.

Но да се върнем отново към теб, агент Торн. Да направим нещата лични, какво ще кажеш? Макар агент Барет да е тази, която е основното предизвикателство, осъзнавам, че всяка хвърлена към нея ръкавица е хвърлена и към всички вас. И тъй като имаме цял ден, преди пратката ми да пристигне при вас, да използваме времето си разумно.

Агент Барет загуби най-добрата си приятелка. Да видим дали можем да изравним резултата, да направим така, че и ти да изгубиш нещо също толкова важно.

След като прочитам последното изречение, в главата ми зазвучават аларми. Все още не познавам плячката си по начина, по който познавах всички убийци, които преследвах. Все още не съм ги разчела. Но едно нещо съм разбрала пределно ясно и заради него последното изречение ме кара да изтръпвам: тези двамата не се шегуват.

Ето ти линк към един уебсайт, агент Торн. Посети го и всичко ще ти стане ясно, ако се вгледаш достатъчно внимателно. Мисля, че ще оцениш иронията.

От Ада,

Джак-младши

В имейла има хиперлинк, който гласи: Кликни тук .

— Е? — пита Кали.

Кимам.

— Давай.

Тя кликва върху линка и веднага се отваря нов прозорец. Чакаме, докато се свързваме с уебсайта, и той започва да изпълва екрана. Фонът е бял. Появява се червено лого. ЧЕРВЕНАТА РОЗА, гласи то, а под него с малки букви пише: ИСТИНСКА ЧЕРВЕНОКОСА АМАТЬОРКА.