Коди Макфейден - Човекът сянка

— Направил го е просто — почукал е. Тя отваря вратата, той я блъска и тя изтървава писмата, които е държала. Било е неочаквано. Бързо.

— Била е ранна вечер. Как е успял да предотврати тя да се разпищи и да уведоми съседите?

Взимам папката от ръцете му и разглеждам снимките. Посочвам към една на масата в трапезарията.

— Ето. — На нея се вижда отворен учебник по математика. Поглеждаме към масата. — На по-малко от три метра е. Бони е била тук, когато Ани е отворила вратата.

Джеймс кима одобрително.

— Ако контролира детето, контролира и майката. — Подсвирква. — Уха. Това означава, че е влязъл направо вътре. Не се е поколебал и секунда.

— Прелетял е като светкавица. Не ѝ е дал никакво време. Влязъл е, като я е блъснал, затръшнал е вратата, отишъл е право при Бони, сигурно я е заплашил, като е опрял нож във врата ѝ…

— …и е казал на Ани, че ако изпищи, детето ще умре.

— Да.

— Много хитро.

Дъжд, дъжд, махай се оттук…

Джеймс свива устни, докато размишлява.

— Следващият въпрос е: колко време е минало, докато се заеме с работата си?

Това е мястото, на което започва всичко. На което не просто обсъждаме черния влак, а вече се качваме на него.

— Всъщност въпросите са няколко. — Изброявам ги на пръстите си. — Колко време е минало, докато се заеме с нея? Дали ѝ е казал какво смята да ѝ причини? Какво е правил с Бони междувременно? Дали я е завързал и я е накарал да гледа?

Двамата поглеждаме към предната врата и мислим. Виждам всичко в главата си. Усещам го. Знам, че Джеймс прави същото.

В коридора е тихо и той е развълнуван. Сърцето му бие силно в гърдите, докато чака Ани да отвори вратата. Едната му ръка е вдигната, за да почука отново, а другата държи… какво? Нож?

Да.

Готов е да ѝ разкаже история, която е репетирал безброй пъти. Нещо просто от рода на… че е съсед от долния етаж, който иска да пита нещо. Нещо смислено.

Ани отваря вратата, и то доста широко. Ранна вечер е, градът е буден. Тя си е у дома в охранявана жилищна сграда. Всичките ѝ лампи са включени. Няма причина да се страхува.

Той влиза, преди Ани да може да реагира, подобно на неудържима сила. Блъска вратата, събаря приятелката ми на пода и затваря след себе си. Стрелва се към Бони. Хваща я и слага нож на гърлото ѝ.

— Ако гъкнеш, дъщеря ти умира.

Ани потиска инстинктивния писък. Шокът ѝ е огромен. Всичко се е случило прекалено бързо. Все още търси някакво разумно обяснение. Може би се намира в скрита камера, може би някой приятел си прави шега с нея, може би… шантави идеи, но определено са за предпочитане от истината.

Бони се е ококорила насреща ѝ с изпълнени със страх очи.

Тогава Ани е осъзнала, че тук не става въпрос за шега. Някакъв непознат е опрял нож във врата на дъщеря ѝ. Всичко е ИСТИНА.

— Какво искаш? — е бил първият ѝ въпрос. Надявала се е да се споразумее с този непознат. Разчитала е на това да иска нещо по-малко от убийство. Било е възможно да е крадец или изнасилвач. Моля те, о, моля те, мисли си тя, дано не е педофил.

Спомням си нещо.

— Имаше малка раничка на врата — отбелязвам аз.

— Какво?

— Бони. Имаше малка раничка на врата. — Докосвам своя. — Тук. Забелязах я в болницата.

Джеймс обмисля наученото. Лицето му помръква.

— Работил е с нож.

Не можем да сме сигурни, разбира се. Но имаме чувството, че сме прави.

Непознатият насочва ножа си в ямката на врата на Бони и натиска. Нищо сериозно, потича само капка кръв, но тя е достатъчна, за да покаже, че е сериозен. Достатъчна е, за да накара сърцето на Ани да подскочи в гърдите ѝ от тревога и притеснение.

— Прави каквото ти кажа — нарежда той, — или дъщеря ти ще умре бавно.

И тогава всичко е приключило. Бони е била неговото преимущество и Ани вече му е принадлежала.

— Ще направя каквото искаш. Само не я наранявай.

Той подушва страха на Ани и това го възбужда. Ерекцията напира в панталоните му.

— Мисля, че Бони е била тук, докато е изнасилвал и измъчвал Ани. Мисля, че я е накарал да гледа всичко — казвам аз.

Джеймс килва глава.

— Защо?

— Поради няколко причини. Основната е, че е оставил Бони жива. Защо? Така е имал още един допълнителен човек, когото да контролира. Щеше да му е много по-лесно, ако просто я беше убил. Но Ани е била плячката. Той харесва мъченията, наслаждава се на страха. След като Бони е била там, а Ани е знаела, че е при тях и вижда какво се случва… това я е подлудило. На него му е харесало.