Коди Макфейден - Човекът сянка

Джеймс премисля предположенията ми.

— Съгласен съм. Но има още една причина.

— Каква?

Той ме поглежда в очите.

— Ти. Той също така преследва теб, Смоуки. Като е наранил Бони, е направил раната много по-дълбока.

Ококорила съм се насреща му изненадана.

Прав е.

Тъдъ-тъдъ, тъдъ-тъдъ, тъдъ-тъдъ, черният влак набира скорост…

— Прави каквото ти кажа, или ще нараня майка ти — казва на Бони. Използва любовта им една към друга като тояга за добитък, кара ги към спалнята.

— Премества ги в спалнята. — Тръгвам по коридора. Джеймс ме следва. Влизаме вътре. — Затваря вратата. — Пресягам се и правя същото. Представям си изражението на Ани, когато вижда това и осъзнава, че никога повече няма да я види отворена.

Джеймс гледа леглото и мисли. Визуализира.

— Искал е да контролира двете — казва той. — Едва ли се е страхувал от Бони, но не би се успокоил, преди да обезопаси Ани.

— Във видеото тя беше закопчана с белезници.

— Точно така. Накарал я е да си ги сложи сама. На едната китка е било достатъчно.

— Сложи си тези — казал е на Ани, когато е извадил чифт белезници от чантата си и ѝ ги е хвърлил…

Не, не ми се струва правилно. Върни назад.

Държи ножа на гърлото на Бони. Поглежда Ани. Оглежда я от глава до пети, завладява я с поглед. Иска да се увери, че тя е наясно с това.

— Съблечи се — казва ѝ. — Съблечи се за мен.

Тя се колебае и той притиска острието във врата на Бони.

— Събличай се.

Ани се подчинява, плачейки, докато Бони гледа. Оставя сутиена и бикините си, последен опит за съпротива.

— Всичко! — ръмжи ѝ той и размахва ножа.

Ани се подчинява, вече плаче по-силно…

Не. Върни назад.

Ани се подчинява и се опитва да не заплаче. Трябва да бъде силна заради дъщеря си. Сваля сутиена и бикините и среща погледа на Бони. Гледай лицето ми, казва ѝ, настоява. Гледай лицето ми. Не това. Не него.

Сега онзи вади белезниците от чантата, която носи.

— Закопчай се за леглото — казва на Ани. — Веднага.

Тя изпълнява нареждането. След като чува изщракването, убиецът бърка в чантата си и вади още два чифта белезници. Те са предназначени за тънките китки и глезени на Бони. Детето трепери цялото. Онзи не обръща внимание на хлипанията ѝ, докато ѝ запушва устата. Бони поглежда майка си с умоляващ поглед. Поглед, който казва: „Накарай го да спре!“. Ани започва да плаче още по-силно.

Той продължава да е предпазлив, внимателен. Все още не си позволява да се отпусне. Отива при Ани и закопчава другата ѝ ръка към леглото. Следват глезените ѝ. После запушва устата ѝ.

Сега. Сега вече се отпуска. Плячката му е обезопасена. Не може да избяга, няма да избяга.

Не е избягала, мисля си.

Сега може да се наслади на момента.

Бавно подрежда стаята. Намества леглото, видеокамерата. Съществува някакъв модел, който следва, симетрия, която е важна и изключително съществена. Той не бърза. Ако пропусне нещо, ще се лиши от красотата на акта, а той, актът, е всичко. Той е неговите въздух и вода.

— Леглото — казва Джеймс.

— Какво? — поглеждам го в недоумение.

Джеймс тръгва към него. Леглото на Ани е царствено, направено е от гладки и заоблени дървени части. Здраво е.

— Как е успял да го премести? — пита той, отива до лицевата дъска и поглежда килима. — Има следи от влачене. Значи го е дърпал. — Връща се в долната част на леглото. — Хванал го е някъде тук и го е дърпал, като е ходил назад. Имал е нужда от опора… — Джеймс коленичи. — Хванал го е в долната част и го е вдигнал. — Изправя се, отива отстрани на леглото, ляга по гръб и се навира под него до раменете. Включва фенерчето си, но след малко го изключва. Когато излиза, на лицето му има усмивка. — Не са напудрили за отпечатъци.

Гледаме се един друг и стискаме палци да излезе нещо от това.

Хората допускат грешка, като смятат, че латексовите ръкавици пречат за оставянето на отпечатъци. В повечето случаи наистина е така. Но невинаги. Тези ръкавици принципно са предназначени за хирурзи, за да могат да осигурят необходимата стерилност по време на операция. Тънкият момент е, че ръкавиците трябва да бъдат като втора кожа, за да могат специалистите да използват необходимите инструменти без абсолютно никаква загуба на прецизност и чувствителност. Тънката и еластична материя може да се оформи по специфичните очертания на пръстите и дланта. В такъв случай, ако — голямо „ако“, но все пак възможно — някой с ръкавици докосне подходяща повърхност, може да остави полезен отпечатък. Леглото на Ани е дървено. Напълно вероятно е почистващите препарати, които са били използвани върху него, да са оставили слой, който да запази всяка форма, дори такава, направена с ръкавицата на убиеца.