Коди Макфейден - Човекът сянка

Стряскам се от тази нова за мен информация и от факта, че ми разкрива подобно нещо.

— Ъъ, не. Не знаех.

Той се усмихва.

— Истина е. Имам някои доста спорни възгледи относно професията си. Основният е, че според мен не разполагаме с истинско решение за справяне с проблемите на разума.

Как, по дяволите, трябва да отговоря на това? Психотерапевтът ми се опитва да ми обясни, че избраната от него професия няма възможност да лекува ментални проблеми? Това не е особено обнадеждаващо.

— Ясно ми е защо на останалите подобно твърдение не им харесва.

Това е най-добрият отговор, който мога да измисля за толкова кратко време.

— Не ме разбирай погрешно. Не казвам категорично, че професията ми не е способна да лекува ментални проблеми.

Мисля, че това е другата причина, поради която имам доверие на доктор Хилстед. Изключително проницателен е, а умът му е остър като бръснач. Това не ме плаши. Разбирам го — онези, които знаят как да проведат качествен разпит, притежават същата дарба. Те провокират разпитвания и предвиждат мислите му.

— Не. Имам предвид, че науката си е наука. Тя е точна. Гравитацията означава, че когато изпуснеш нещо, то пада. Две плюс две винаги е четири. Непроменливостта е същината на науката.

Обмислям думите му и кимам.

— След като изяснихме всичко това, отговори ми на следния въпрос: какво прави професията ми? — Доктор Хилстед жестикулира с ръка. — Какво представлява подходът ни към проблемите с разума? Тук не говорим за наука. Поне не все още. Не сме стигнали до момента, в който две плюс две е четири. Ако бяхме, щях да излекувам всеки пациент, който мине през вратата ми. Щях да съм наясно, че в случай на депресия трябва да постъпя така, така и така, и винаги щях да постигам положителен резултат. Щеше да има закони, които никога нямаше да се променят. Тогава щеше да е наука. — Усмихва се накриво. Може би малко тъжно. — Не мога да излекувам всеки пациент. Не мога да излекувам дори половината от тях. — Млъква за миг, след което поклаща глава. — Какво правя аз, какво представлява професията ми? Тя не е наука. Тя е съвкупност от методи, които мога да опитам, повечето от които са проработвали преди повече от веднъж. Предвид това си струва да се приложат отново. Но стигаме дотам. Изложих мнението си публично и… Не получих бурни овации от повечето от колегите си.

Обмислям добре последните му думи, преди да отговоря.

— Разбирам защо. В някои части на Бюрото се набляга повече на имиджа, отколкото на резултатите. Вероятно същото важи и за психиатрите, които не те харесват.

Той се усмихва отново, усмивката му е някак си изморена.

— Както винаги си изключително прагматична, Смоуки. Поне за нещата, които не касаят теб.

Потръпвам вътрешно. Това е една от любимите техники на доктор Хилстед, използва нормалния разговор като прикритие за откровените си забележки, които изстрелва към мен. Като ракетата, която току-що насочи в моя посока: имаш остър ум, Смоуки, но не го използваш, за да разрешиш проблемите си. Ауч. Истината боли.

— Ето ме тук, независимо какво смятат другите за мен. Аз съм един от най-уважаваните психотерапевти, що се отнася до ФБР агенти. Защо мислиш, че е така?

Той ме поглежда отново и чака да му отговоря. Знам, че цели нещо с въпроса си. Доктор Хилстед никога не говори празни приказки. Затова обмислям внимателно отговора си.

— Предположението ми е, че защото си много добър. „Добър“ винаги е за предпочитане в моята работа, отколкото „изглежда добър“.

Отново онази лека усмивка.

— Точно така. Постигам резултати. Това не е нещо, с което се хваля наоколо, и не се превъзнасям по себе си всяка вечер, преди да си легна, но е истина.

Думите му са изречени с нормален, неарогантен тон, характерен за един професионалист. Разбирам го. Тук не става въпрос за скромност. Когато попиташ някого в напрегната ситуация дали знае как да стреля с оръжие, искаш да ти отговори честно. Ако не го бива, би искал да знаеш, а и той би искал да си наясно с това, защото куршумът може да убие един лъжец също толкова ефективно, колкото и един честен човек. Трябва да си наясно със силните и слабите му страни, когато ножът опре до кокала. Кимам и той продължава.

— Ето това е от значение във всяка военна организация. Дали можеш да постигаш добри резултати. Мислиш ли, че е странно, че приемам ФБР за военна организация?

— Не. Навън се води война.

— Знаеш ли какъв е основният проблем на всяка военна организация?