Коди Макфейден - Човекът сянка

— Добре. Но искам да се отбележи, че според мен това е сериозно нарушение на политиката на Бюрото.

— Забележката ти е взета под внимание. — Гласът ми е остър като нож, изкован от сарказъм, който смазва апатията на Джеймс.

— Добре. — Очите му се разфокусират за момент. Не разполага с папка пред себе си, но мозъкът му е като компютър, който подрежда фактите в главата му. — Тялото ѝ е намерено вчера. Установили са, че е била убита три дни по-рано.

Изумявам се от тази информация.

— Три дни?

— Да.

— Как е намерено тялото? Къде?

— Полицията на Сан Франциско е получила имейл. В него е имало прикачени файлове — снимки. Нейни снимки. Отишли да проверят какво се случва и намерили нея и детето ѝ.

Сърцето ми тупти в гърдите ми, а стомахът ми се върти от стомашната киселина. Тялото ми копнее да се оригна.

— Да не ми казваш, че дъщеря ѝ е била три дни с мъртвата си майка? — Неусетно съм започнала да викам. Не крещя, но едва ли това има някакво значение. Джеймс ме поглежда със спокойното си лице. Просто споделя фактите.

— По-лошо. Убиецът я е завързал за трупа на майка ѝ. Лице в лице. Била е така през цялото време.

В главата ми нахлува кръв и ми се завива свят. Оригвам се — тихо, но е някак си ужасно. Усещам неприятния вкус в устата си. Разтърквам чело.

— Къде е Бони сега?

— В една от местните болници, под охрана. В кататония е. Не е изрекла и дума, откакто са я намерили.

Настъпва тишина. Кали я нарушава.

— Има още, сладкишче. Трябва да чуеш всичко, преди да се приземим, за да не бъдеш хваната неподготвена.

Страхувам се от онова, което следва. Страхувам се така, както се страхувам да си легна вечер. Взимам се бързо в ръце и си казвам, че трябва да съм силна. Надявам се никой да не е забелязал моментната ми слабост.

— Давай. Не ме жали.

— Три неща. Първо, оставила е дъщеря си на теб, Смоуки. Убиецът е намерил завещанието ѝ и го е оставил до трупа ѝ, за да го намерим. Ти си посочена като настойник. Второ, приятелката ти е имала секс сайт, в който лично е участвала. Трето, имейлът на убиеца, който е изпратен до полицията, е съдържал също и писмо, адресирано до теб.

Устата ми зейва. Чувствам се така, сякаш са ме пребили. Сякаш Кали е взела един стик за голф и ме е отупала хубавичко с него. Главата ми се върти. През налегналия ме шок изпитвам много егоистична емоция, която ме засрамва, но към която се придържам със смъртоносна сила. Страхувам се да не се пречупя пред собствения си екип. Опасявам се в какво ще се превърна, особено в очите на Джеймс. Егоистично е, да, но го използвам като инструмент, с който да се взема в ръце.

Опитвам се да се справя с шока и болката, които се борят за надмощие, и съумявам да ги избутам на една страна. Изненадана съм от гласа, който излиза от устата ми: равнодушен и непоколебим.

— Нека разгледаме въпросите един по един. Що се отнася до първия, ще се оправям сама. Вторият: казвате, че приятелката ми е била един вид… интернет проститутка?

Нов глас се намесва в разговора.

— Не, госпожо, не е така.

Обадило се е хлапето от „Компютърни престъпления“. Господин Обеца. Поглеждам го.

— Как се казваш?

— Лио. Лио Карнс. Под наем съм при вас заради имейла на убиеца, но също така заради постоянната месторабота на приятелката ти.

Оглеждам го добре. Той също отвръща на погледа ми, без да потрепери. Симпатично хлапе е, вероятно на двадесет и четири или двадесет и пет. Тъмна коса, спокойни очи.

— Какво имаше предвид, като каза, че не е така? Обясни ни.

Хлапето се премества с няколко места, за да е по-близо до нас. Поканен във вътрешния ни кръг, той бързо се възползва от отворилата се възможност. Всички искат да са част от него.

— Обяснението е много дълго.

— Имаме достатъчно време. Стреляй.

Хлапето кима и очите му грейват от вълнение. Компютрите са неговото нещо, неговата страст.

— За да ме разбереш, първо трябва да си наясно, че порнографията в интернет е напълно различна субкултура от порнографията в „истинския свят“. — Карнс се обляга на мястото си, отпуска се, подготвя се да изнесе лекция по тема, за която знае абсолютно всичко. Това е неговият момент под прожекторите и аз съм щастлива, че мога да му го предоставя. Така си осигурявам достатъчно време, за да подредя мислите си и да се справя със стомаха си. А и ще мога да мисля за нещо различно от малката Бони, която е гледала лицето на мъртвата си майка цели три дни.

— Давай.

— Всичко започва около 1978-а, когато хората са разполагали с BBS или бюлетин бордови системи. Всъщност пълното име е компютърни бюлетин бордови системи. Те били първите неправителствени, публично достъпни мрежи. Ако човек е разполагал с модем и компютър, е можел да праща съобщения, да споделя файлове и така нататък. Разбира се, по онова време всички потребители са били учени или суперзубъри. Това, което искам да кажа, е, че BBS са се превърнали в място, където да се качват порноснимки. Всеки е можел да ги споделя, продава, каквото си иска. Тук не говорим просто за Дивия запад, говорим за една неоткрита възможност. Без някой да ти наднича зад рамото. Това е било доста полезно за потребителите на порноматериали, защото е било…