Коди Макфейден - Човекът сянка

Независимо какво смятате вие или аз, истината е, че това създаде една напълно нова демография в порноиндустрията. Всички майки и бащи, членове на училищните съвети. През цялото време са имали таен живот и са правели пари, като са се показвали пред света. — Хлапето се обръща към мен. — Та когато казах, че не си права, имах предвид точно това. Видях уебсайта на приятелката ти. Правела е софткор неща — нямало е секс. Мастурбирала е, използвала е секс играчки и… разни неща. Взимала е пари за гледане, което не е моето нещо, но не е била проститутка. — Хлапето се притеснява от избора си на думи. — Имам предвид, че не знам дали това ще ти помогне, но…

Дарявам го с изморена усмивка. Затварям очи.

— Трябва да се справям с много нова информация, Лио. Не знам как се чувствам относно нея в момента, но да, помага ми.

Умът ми се рее, рее, рее. Мисля си за Ани, която е избрала за професия да се снима гола. Чудя се на тайните, които хората пазят. Винаги е била красива, винаги е била малко луда. Не бих се изненадала, ако беше крила голям брой сексуални тайни, но това… Това ме хвърля в недоумение. Отчасти заради собственото ми противоречие.

Един спомен изплува в ума ми — нежелан и неканен. Двамата с Мат бяхме на двадесет и шест. Сексът, който правехме тогава, беше невероятен. Не остана място в дома ни, което да не беше опетнено. Не остана и неизпробвана поза. Колекцията ми от бельо нарасна неимоверно. Не го правехме умишлено и това беше най-хубавото от всичко. Не се опитвахме да направим секса си „по-пикантен“ — нещата ставаха пикантни от само себе си. Бяхме опиянени един от друг и се отдавахме изцяло на нагона си.

Аз бях по-приключенски настроената в сексуално отношение от двама ни. Мат беше доста по-консервативен и мълчалив. Но както казват: „Тихите води са най-дълбоки“. Следваше ме в тъмните територии, без да се подвоуми. Виеше към луната с пълно гърло точно до мен. Това беше едно от нещата, заради които го обичах. Той беше чудесен, нежен мъж. Въпреки това можеше да сменя кожата си, когато исках това от него, можеше да бъде груб, мрачен и дори малко опасен. Също така беше моят герой. Но… когато се нуждаех от злодей, Мат влизаше в ролята.

Бяхме съвременна двойка. От време на време гледахме заедно мръснишки филми. Аз бях тази, която го караше да преглеждаме някои порносайтове. Винаги с неговото потребителско име. Макар моето собствено да беше Биг Брадър, бях параноична. Не можех да си позволя да опетня реномето на ФБР. Затова гледахме всички онези мръснишки снимки с потребителското име на Мат. Бъзиках го за това, казвах му, че той е перверзникът в семейството.

Имахме цифров фотоапарат. Една нощ през същата година, докато Мат беше до магазина, ми щукна идеята. Съблякох си дрехите и си направих няколко голи снимки от врата надолу. Сърцето ми биеше лудешки, смеех се като откачена. Качих снимките на уебсайт с подобни. Когато Мат се прибра, вече бях напълно сериозна и облечена.

Мина седмица и някак си забравих за случилото се. Бях затънала до ушите в един от случаите си. Всичко, което не включваше Мат, хранене, спане и секс, не беше в дневния ми ред. Прибрах се късно от работа, бях изтощена и се завлякох към спалнята. Там намерих съпруга си да лежи на леглото ни. Беше сплел ръце зад главата си и ме гледаше странно.

— Имаш ли нещо да ми казваш? — попита ме той.

Застинах изумена. Опитвах се да си спомня какво можеше да бъде това нещо.

— Не се сещам. Защо?

— Последвай ме. — Мат стана от леглото и мина покрай мен. Отиде в домашния ни офис. Последвах го озадачена. Седна пред компютъра. Размърда мишката, за да разкара скрийн сейвъра от екрана.

Онова, което видях, ме накара да се изчервя толкова много, че си помислих, че лицето ми ще се подпали. Мат беше отворил уебсайт в интернет, до който имаше достъп целият свят, а в уебсайта бяха снимките, които си бях направила. Съпругът ми се обърна към мен. На лицето му играеше лека усмивка.

— Върнаха имейл. Очевидно са очаровани от снимките, които си им пратила.

Започнах да пелтеча. Изчервих се още повече. И още повече, когато осъзнах, че се възбуждам.

— Не мисля, че трябва да го правиш отново, Смоуки — независимо дали е от врата надолу, или не, мнението ми е, че не е много умно. В интерес на истината, е доста тъпо. Ако някой разбере, ще те уволнят на секундата.

Погледнах го, лицето ми още гореше, и кимнах.

— Аха. Прав си. Не бих. Но…

Повдигна веждите си по онзи начин, който смятах, че е много секси.