Коди Макфейден - Човекът сянка

Джоунс прибира ръце в джобовете си и ме дарява с дълъг и сериозен поглед. Преценява ме задълбочено. Претегля всички възможности, всеки риск. Когато се извръща и въздиша, знам, че съм го убедила.

— Ще съжалявам за това, но добре. Ето каква е сделката. Идваш, вземаш детето и оглеждаш ситуацията. Можеш да работиш с екипа си, но не ти ръководиш парада. В момента, в който се почувстваш дори леко замаяна, се изпаряваш. Сериозен съм, Смоуки. Искам да се върнеш обратно, не ме разбирай погрешно. Но искам да се върнеш напълно възстановена, което не ми е проблем да се случи след време. Разбираш ли ме?

Кимам с глава като дете или като някакъв заек: да сър, да сър, да сър. Най-важното е, че ще отида с тях. Това е истинската победа. Джоунс прави жест на Кали да дойде при нас. Обяснява ѝ какво сме се разбрали.

— Ясен ли съм? — пита я сериозен.

— Да, сър. Пределно ясен.

Заместник-директорът ме стрелва с поглед за последно.

— Имате самолет да хващате. Разкарайте се оттук.

Тръгвам с Кали, преди да си е променил решението.

— Ще ми се да знам как го постигна, сладкишче — шепти приятелката ми. — Искам да знаеш, че това е твоето шоу, докато не ми кажеш, че не е така.

Не отговарям нищо. Прекалено съм заета да се чудя дали не направих ужасна грешка, като се върнах в екипа.

Откога можем да си позволим частен самолет? — питам аз.

— Помниш ли, че ти споменах, че имахме две отвличания на деца, от които спасихме едното? — отговаря ми с въпрос Кали.

Кимам.

— Бащата на малкото момиченце, което върнахме, се казва Дон Плъмър. Притежава малка летателна компания. Продават самолети, предлагат уроци, подобни неща. Предложи на Бюрото да ни подари самолет, но разбира се, трябваше да откажем. Без да му подсказваме, написа на директора, че може да ни осигурява летателни услуги на много ниски цени. — Кали свива рамене и сочи наоколо. — Когато трябва да стигнем някъде бързо…

Има ново попълнение в екипа за този полет. Някакво хлапе, което въобще не се вписва в представата за ФБР. Прилича на младеж, който доскоро е носил обеца и е дъвчел дъвка през цялото време. Присвивам очи и наистина виждам дупка в лявото му ухо. Господи. Може би наистина носи такава, когато не е на работа. Разбирам, че е командирован при нас от „Компютърни престъпления“. Стои малко настрана от всички останали, изглежда неглиже и леко унесен. Пълен аутсайдер.

Оглеждам се.

— Къде е Алън? — питам аз.

Отговорът идва от предната част на самолета под формата на ръмжене.

— Тук съм. — Това е всичко, което казва.

Поглеждам Кали и сбръчквам въпросително чело. Тя само свива рамене.

— Нещо го тормози. Изглеждаше доста ядосан, когато се появи. — Приятелката ми му хвърля поглед и поклаща глава. — Бих го оставила на мира засега, сладкишче.

Поглеждам към сенките, в които се намира Алън, и ми се иска да направя нещо. Но Кали е права. А и имам да наваксвам.

— Запознай ме със ситуацията — казвам аз и се примирявам с настоящото положение. — С какво разполагаме?

Въпросът ми е насочен към Джеймс. Той ме гледа глуповато, очите му са пълни с враждебност. От порите на кожата му лъха неодобрение.

— Не трябва да си тук — казва ми той.

Скръствам ръце и го поглеждам.

— Е, да, но съм.

— Нарушаваш правилника. Ще си в тежест на това разследване. — Поклаща глава. — Вероятно още нямаш разрешение от психиатъра си, нали?

Кали не се намесва в разговора ни, за което съм ѝ благодарна. Това е ключов момент, с който трябва да се справя сама.

— Заместник-директорът Джоунс ми даде разрешение. — Смръщвам се насреща му. — За Бога, Джеймс. Ани Кинг ми беше приятелка.

Той забива показалеца си в мен.

— Още една причина, поради която не бива да си тук. Прекалено близка си до разследването и ще се прецакаш.

Част от мен осъзнава, че ако някой външен стане свидетел на разговора ни, ще бъде поразен. Няма да може да повярва, че Джеймс изрича тези неща. Самата аз съм свикнала с държанието му — до някаква степен. Все пак това е Джеймс. Той е такъв. Но това определено е в моя полза. Усещам, че нещо вътре в мен се раздвижва. Някогашната ми студенина, която винаги съм използвала срещу него, за да го усмирявам. Хващам я здраво и я насочвам чрез погледа си.

— Тук съм. Няма да се махна. Преживей го и ми кажи всички подробности. Спри да се ебаваш с мен.

Джеймс е мълчалив за момент и ме гледа преценяващо. Виждам го как се успокоява. Поклаща още веднъж неодобрително глава, но вътрешно знам, че се е предал.