Коди Макфейден - Човекът сянка

— Но…?

— Но засега… дай да се изчукаме.

Разкъсах дрехите си, а той разкъса своите и двамата завихме към луната. Последното нещо, което Мат ми каза, преди да заспим през онази вечер, беше много забавно по онова време, но сега ме боли неимоверно, като си го спомням. Ухили ми се, очите му бяха полуотворени.

— Какво? — попитах го.

— Вече не съм твоето татенце, нали?

Закикотих се, както и той, и отново правихме любов, след което заспахме прегърнати.

Не съм човек, който осъжда безболезнените отклонения, които правят възрастните, независимо каква е позицията на Бюрото. Аз съм свидетел на смъртта. Не ми е лесно да се развълнувам, когато някоя мадама си покаже циците. Но тук става въпрос за нещо коренно различно — Ани е имала уебсайт, в който е вземала пари, за да показва на потребителите си как си навира разни неща между краката. Чудя се дали е било заради нещо повече от парите, или е било само заради тях. Познавах добре приятелката си, затова смятам, че е нещо повече от парите. Винаги е била свободна душа, Икар в женски вариант, който лети малко по-близо до слънцето от необходимото.

Излизам от унеса, в който съм изпаднала. За момент се питам дали не съм се превърнала в онези хора, които спират по средата на изречението, за да се отнесат в далечината. Забелязвам, че Джеймс ме гледа внимателно. Поради някаква причина си представям как точно той от всички хора на света открива тайната ми за снимките и ме обхваща параноя. Господи, тогава наистина ще трябва да се самоубия.

— Приличаш ми на човек, който си знае урока, Лио. Ще си ни нужен за компютърната част, така че се надявам да си суперкомпютърджия.

— Такъв съм. — Хлапето се ухилва.

— Да чуем за писмото.

Кали взима чантата си, отваря я и вади лист хартия от някаква папка. Подава ми го.

— Чел ли си го? — питам Джеймс.

— Да. — Колебае се. — Много е… интересно.

Кимам, срещам погледа му и усещам връзката — лагера и маслото. Това е нашата пресечна точка и той също иска да знае какво мисля, независимо какво казва.

Фокусирам се върху написаното, докато го чета. Налага се да вляза в ума на убиеца, а това са думи, върху които е хвърлил доста труд. Писмото е безценно за нас. Може да ни разкрие много за това чудовище, стига да успеем да го намерим между редовете.

До специален агент Смоуки Дж. Барет. Щеше ми се това писмо да е само за твоите очи, но ми е ясно колко малко ФБР уважава личното пространство, когато става въпрос за случай. Всяка врата е разбита, щорите са разкъсани и сенките са прогонени.

Първо, искам да ти се извиня за времевия интервал между убийството на приятелката ти и уведомяването на полицията за смъртта ѝ. Нямаше как да е другояче. Нуждаех се от време, за да задействам някои неща. Ще се опитам от сега нататък да съм честен с теб, агент Барет, ще бъда честен и сега. Времето наистина беше водещ фактор, но ще си призная, че малко се развълнувах при мисълта малката Бони да е лице в лице с трупа на майка си за три дни, да се взира в мъртвите ѝ очи и да усеща миризмата на разлагащата ѝ се плът.

Мислиш ли, че някога ще се възстанови от това? Или ще бъде преследвана от този спомен до смъртта си? Възможно ли е този ден да настъпи съвсем скоро, вероятно от собствената ѝ ръка, в опит да изгони кошмарите с помощта на острие или хапчета за сън? Само времето ще покаже, но на мен ми е интересно да мисля по темата.

Ето още нещо честно: не съм докосвал детето. Наслаждавам се на болката на хората, такова серийно клише съм. Не съм морално против сексуалното изнасилване на малолетни, но това просто не е моето нещо. Все още е девствена, поне физически. Изнасилването на ума ѝ беше много по-задоволително.

Тъй като ти си от хората, които не могат да обърнат гръб на смъртта, ще ти разкажа за тази на приятелката ти, Ани Кинг. Тя не умря бързо. Нито пък безболезнено. Умолява ме за живота си. За мен това е едновременно забавно и възбуждащо. Какви заключения, чудя се аз, ще си направиш от написаното дотук, агент Барет?

Нека ти помогна малко.

Не съм бил жертва на сексуално или физическо насилие като малък. Не съм се подмокрял нощно време и не съм измъчвал животни. Аз съм нещо много по-чисто. Аз съм завет. Върша това, което върша, заради своята кръвна линия, която е ПЪРВАТА.

Роден съм, за да правя това. Готова ли си да чуеш защо, агент Барет? Сигурен съм, че ще се намръщиш, но ето: аз съм пряк наследник на Джак Изкормвача.

Видя ли. Казах го. Несъмнено вече поклащаш глава, докато четеш тези редове. За теб съм поредната откачалка, поредната нещастна душа, която чува гласове и изпълнява Божиите заповеди.