Том Клэнси - Едно е най-самотното число

— Биологията?

— Биологичната война. Той ни казваше: „Защо да извличаме вируси? По-лесно е да направиш бактериите по-злокачествени. Първо ги изпробваш на…“ — Чарлс замълча за момент. — Както и да е. Няма значение.

— Пиленца — каза Марк.

— Печелиш — отвърна Чарли. — Зная, че аз мога да се доверя на информацията, но можеш ли и ти да направиш това?

Марк въртеше очи.

— Никога не ще узнаем.

— Не. Но бактериите… има стотици видове от тях, които предизвикват бърза инфекция, която не е смъртоносна. Това е проблемът с вирусите. Те са твърде прости поначало и много от тях не знаят да правят нищо друго, освен да убиват човека, в който попаднат. Особено този, който е неподходящ. Е, бактериите са обикновено по-умни. Ти си жив, докато те нарастват в тебе… те са се научили, че е по-добре да не убиват своя гостоприемник, който може да ги предаде на други гостоприемници. Доколкото разбирам от тези неща, мога да заявя, че приятелят ви е приложил тази технология на разпространяване на заразата — нещо, което ще му позволи да го използва като „бомба със закъснител“. Много по-контролируема по този начин. — Чарли отново изглеждаше напълно отвратен. Приличаше на човек, който вижда един предназначен за добри дела инструмент да се използва за отвратителни цели.

— Добре — продължи Марк. — Алън бе заразен с менингит. Това е бактериално, нали?

— Обикновено е така. Но… — Чарли бавно потърка ръце. — Има много менингококи. Но те могат да се специализират и са много крехки… чувствителни на топлина и суша. Освен това не всеки ги носи в себе си. За да не привличам вниманието върху себе си, аз бих използвал нещо, което всеки от нас носи в себе си.

— Коли — каза изведнъж Мадж.

Чарли кимна с глава.

— Точно така. Или някой друг вид от стомашната флора, който живее в червата ни. Но колите са навсякъде… Открити са преди няколко десетилетия, когато видовете станали по-жилави и започнали това хипертоксично филтриране. Не можеш да дезинфектираш цялата планета или пък да наблюдаваш дебелото черво на всеки човек, за да видиш дали няма мутанти.

Той стоеше пред конструкцията със скръстени ръце. Погледна нагоре и продължи:

— Във всеки случай, аз съм абсолютно сигурен, че това е бактериална ДНК. Тя е дълга само около една осма от милята. Но тези… — Той посочи няколко други лентички. — Те са много по-дълги, защото са човешки. Обзалагам се, че е така. Много по-сложни са. Пък и защо ли Роди би си губил времето с животинско ДНК? Мисля, че една от тях е на приятеля ви Алън. Другите… — Той поклати глава. — Обаче, според движението на краищата на бактериите аз мога да разбера какво става за около пет минути. Нужно е време, за да се открие коли геномата. Това е една от лабораторните бактерии, с които хората експериментират най-много. Мога да се свържа с моето работно пространство и да направя сравнение. Ще разбера дали това наистина е коли или един от приятелите му, каква е филтрацията. Тези другите… — Чарли отново гледаше веригите ДНК. — Нищо не мога да кажа.

След това на няколко пъти отвори и затвори уста. Приличаше на риба, макар че Мадж не каза това.

— Мадлин, ти каза нещо на Алън… ти си се срещала с Роди, нали?

— Е, не физически.

— Нямах предвид това. Исках да кажа, че си го срещала невиртуално.

— О, да. Веднъж. Не беше много отдавна. Групата на седемте реши да си направим специална сбирка, защото много от нас не се познаваха, освен виртуално. Събрахме се в „Пийтс Пиза и Паста Емпориум“.

Марк се хвана за главата.

— Мястото с античния интериор. Господи, какъв вкус имате.

— Вкус. Да, поне в устата си. Изобщо не обръщам внимание на мебелите. Мога да вляза в дупка в земята или да се покатеря на скала само за да видя как някой ще донесе на Фъргал толкова голяма пица, че да не може да я изяде. Чудесно е. Изпадна във възторг, когато му я сервираха. Струва си, независимо от обстановката. Но Чарли, какво значение има дали той…

Тя се отдръпна.

— Имаше ли възможност да вземе от твоето ДНК? — попита Чарли.

— Хм. Не. Изобщо не ме е докосвал.

— Помисли си. Какво правеше той?

Мадж помисли за момент.

— Нищо. Майтапехме се, а той рисуваше разни неща на салфетките. Наистина е добър художник и… — Тя замълча. Сега бе неин ред да отвори уста и да я затвори отново.

— Салфетки? — каза Чарли. — Екстра. Книжни, разбира се.

— Да. Взе салфетка от всеки. — Мадж започна да ругае. Толкова лесен начин да вземеш проба от устата на всеки. Шансовете ти за успех са големи, макар и не стопроцентови.