Том Клэнси - Едно е най-самотното число

— Хайде, Мадж. Станалото, станало. Не си могла да знаеш.

— Така е, но е станало.

Нейното ДНК имаше общи елементи с това на майка й, на баща й, на сестра й и на брат й. „Той може да зарази всеки от тях. Всеки от тях. И за всичко е виновна тя“.

— Топчиците слуз. Малките топчици — крещеше Мадж. — Заклевам се, че ще го разкъсам на парчета, ще го хвърля в тенджера, ще го сваря, ще го използвам за улична настилка!

— Гениално! — каза Чарли. — Много искам да видя как ще стане това. Ако върши работа, можеш да продадеш технологията на Отдела по пътища и ще станеш богата за нула време. А колкото до тебе — Чарли се обърна към Марк, — той е направил нещо малко по-различно.

— Е, хайде кажи. Как се е добрал до моето ДНК? — попита Марк.

— Анонимно ли дойде тука онази вечер?

— Не. Какво те безпокои?

— Значи, синът на директора на Мрежата се пъха в леговището на Роди. Системата го предупреждава, че е влязъл някой потенциално интересен. Той вече лично ти обръща внимание. Дава команда на системата да започне да ти прави огледален образ. — Чарли го погледна. — Колко време стоя тука?

— Около три часа. Не, може би четири.

— Напълно достатъчно. Обзалагам се, че системата му е продължила да опипва виртуалното ти тяло и ти е построила хубав огледален образ. След това двете системи работят „идентично“ известно време, докато той вземе проба от ДНК-то ти посредством някой леснодостъпен източник. Например клетки от гръбначномозъчната ти течност. Много частици от ДНК се носят там… и те са напълно достатъчни. Компютърът просто изпраща малко процесорно пространство и работи непрестанно в „огледалното“ ти, „неистинско“ „аз“, докато получи нужната информация. След това я съхранява.

— Кучият му…

— Да — каза Чарли, като продължаваше да гледа структурата. — Човек не знае кога ще му се наложи да ползва нещо от някого в Мрежата. — Бас държа, че той си е мислил точно по този начин. Освен това може да действа така, както при Алън. Дори не е нужно да има конкретна проба от „невиртуалното“ ти ДНК. Ефектът е същият.

Чарли ги погледна.

— Сега остава да зададем един въпрос. Има ли тук нещо като огледален софтуер, който да се движи тук?

Марк и Мадж се спогледаха.

— Ако аз бях на негово място, със сигурност бих поставил.

Други хора са били тук, освен мене. Хубаво би било да имам нещо, което да използвам против тях по-късно, ако се наложи. Затова искам да видим какви „записи“ на ДНК или други физически данни са правени напоследък. След това много е възможно да трябва да направим някакви промени. Защото, готов съм да се обзаложа на много пари, че подаръкът, който той направи на Алън, е вътре и във вас двамата.

Мадж преглътна и погледна към Марк. Той й кимна, също смразен от ужас.

— Навярно вече прави и моя огледален образ — добави Чарли. — Ако забележите нещо такова — за вас двамата може да е твърде късно, — хубаво е да го разрушите, преди да е завършен. Един от нас трябва да е в безопасност, за да може да докладва.

— А останалите? — попита Марк. — Нека допуснем, че Роди е влизал тука, преди ние да сме имали възможността да дойдем за трети път. По-добре е да си мисли, че нищо не е подправяно.

Погледна към Мадж и замълча. Тя отново преглътна.

— Чарли, а какво ще стане с хората с подобна на моята ДНК? Близките ми например?

Чарли погледна замислено.

— „Токсичният“ вид не може да ги засегне. Незаразният. Носителят на заразата, ако е унищожен както трябва… Не. — Той поклати глава. — Сходството не би било толкова близко. Ще трябва да им направи огледален образ.

— Да не говорим повече за зова — каза Мадж и преглътна още веднъж. Устата й съвсем пресъхна.

— Добре. Междувременно има още една възможност за проверка. Да оставим ДНК-то на другите хора настрани… Ако ти работиш с генетичен материал и се нуждаеш от малко, за да експериментираш — кое ще е първото място, където ще го потърсиш?

Мадж погледна Чарли и започна да се смее.

— Точно така — каза тя.

— Позна! — каза Чарли. — Тази информация трябва да бъде тук. Ако Роди може да използва своето ДНК, тогава защо да не можем и ние? Нека го потърсим. Наоколо навярно ще има и друга полезна информация. Но първо… Марк, ако ти покажа структурата на един химикал, ще можеш ли да го направиш?

Марк преплете пръстите си и след това ги изпъна, докато кокалчетата му изпукаха.

— Нека пробваме.

— Не трябва да правиш това, Марк. Лошо е за ставите ти.

— Смъртта също е лоша, — отвърна Марк.