Том Клэнси - Едно е най-самотното число

— Името не ми е познато. Разбира се, там има пет хиляди души. Може да е нов член. Няма значение. Ще се занимаем с това по-късно.

— Добре. — Марк активира паролите, които да ги отведат в работното пространство на Роди. Около тях притъмня, след това отново се проясни и те видяха „входа“. Марк внимателно огледа синия стъклен чип.

— Няма ли го?

— Бил е тук преди малко, ако съдим по това. Но вече си е тръгнал.

— Да видим въпросната структура.

Няколко минути по-късно те бяха в огромното и тъмно пространство, което напомняше на Мадж за Храма на пръчиците. Чарли мълчаливо разглеждаше програмната структура.

— Приемам — каза той, — че тук сте видели нещо, което ви е накарало да включите и мен в тази работа.

— Да. Тука е пълно с неврохимия. Хайде, провери това — каза Марк.

Минаха покрай същите стени на куба, край които Мадж и Марк преди това бяха минали. Марк изучаваше малкия син чип. Мадж любопитно гледаше през рамото му. Докато той се занимаваше с чипа, тя видя като че ли във въздуха „отдолу“ много линии, които обграждаха информацията.

— Логаритми за достъп — нареди Марк, докато те вървяха. — Виж, ние отиваме да погледнем, после пак сме тук.

— Но има и друг достъп „между“ тези два.

Марк кимна.

— Домакин и гост — отговори той.

— Гост? — попита Мадж. — Кого другиго би допуснал Роди. Не и Алън, обзалагам се.

Марк тръсна глава.

— Интересно — спря за момент. — Виж, Чарли. Програмата.

— И при това работеща — прозвуча гласът на Роди.

— Подчертай всички анормални и нелинейни конструкции.

По-голяма част от съдържанието на куба отново стана почти невидима. Чарли погледна данните, които бяха във вид на криви и спирали.

— Малко познавам „Калдера“. Не така добре като теб. Можеш ли да ми дадеш тези данни в някаква друга конфигурация? — Не, не програмирането — каза Марк. — Но информацията за химикалите — да.

— Да, чудесно.

Останалата част на куба изчезна почти напълно. Виждаха се заплетено кълбо от молекулярни модели, атоми, свързани един с друг посредством виртуални щифтове — връзки. Мадж погледна огромното кълбо. Появата на всички тези структури много повече я плашеше от преди. Но Чарли слизаше по едната страна на куба, спирайки от време на време. За разлика от нея той не изглеждаше изплашен.

— Прав си за нервите — каза той, като спря до огромен комплекс молекули. — Невротрансмитерите са постоянни. Половината пара клинично семейство… серотин, серотинни метаболити, тон вещества, които разтварят мазнините… и особено моноамини. Вижте всичко това! Нещо става със симпатичните нерви тук. Да, невропептида „Y“…

Марк, който вървеше след него, направи гримаса.

— Няма ли да спреш за момент и да ни кажеш всичко това на разбираем език?

— Трудно е да се говори по научен проблем без научна терминология. Все пак ще се опитам да ви обясня по-просто. Някой се намесва във външните граници на неврохимията. Тези области от нея, които се занимават с несъзнателното и с автономните функции, неща като дишане и храносмилане…

— И имунната защита ли? — попита Мадж.

Чарли я погледна и кимна.

— И това. Но нервите са тези, където става нещо. Те влияят върху функционирането на жлезите и обратно.

Той изведнъж млъкна.

— Тази картина е много малка. Нека опитаме нещо друго. Марк, цялата тази химия води до по-големи структури.

— Ура!

— Добре. Това е конструктът. Нека видим какво е направил този младеж.

Той подаде набързо няколко инструкции, които не бяха съвсем ясни на Мадж, но Марк кимаше с разбиране. Конфигурацията на съдържанието на куба отново се промени. Този път мрежата, която преминаваше през него, бе много по-тънка и по-преплетена. Чарли зави зад куба, за да види и тази страна, която проучи внимателно. След това се обърна към Марк:

— Трябва да видя цялата тази конфигурация завъртяна деветдесет градуса надясно. Каква е командата за това?

— Странно, но факт, деветдесет надясно в „X“ — отговори Марк.

Цялата огромна конструкция затрептя, изчезна и след това се появи отново, като „лежеше“ на тази част, която току-що бяха разгледали.

— Великолепно! — каза Чарли и се придвижи в същата посока. — Чудесно! — повтори той след около минута. Те вървяха след него. Но изведнъж гласът му прозвуча ядосано. — Вижте! Виждате ли това? Това са синапси. Погледнете ги. Това е нервна система. Не, още по-лошо. Това е шаблон на нервна система. Структурата е същата. Единственото нещо, което трябва да се промени, е ДНК-то, включено в нервните клетки. А то може да се промени. Това е точно като командата при компютрите „търси и замени“. Вземаш ДНК и носител РНК от един човек и ги поставяш на друг, всичко с едно действие… След това работиш по тях. О, Господи!…