Том Клэнси - Едно е най-самотното число

Минаха през „входната врата“ и се отправиха към виртуалното пространство на Марк. Мадж се питаше дали постъпват правилно…

Когато Мадж и Марк най-после намериха Чарли, той пишеше домашни в работното си пространство, което се оказа в централната лекционна зала на Кралския колеж по медицина. Стените бяха с дървена ламперия, а остарелите вече пейки бяха подредени амфитеатрално под величествен стъклен купол. Чарли се беше разположил в центъра до дисекционната маса, върху която бяха пръснати книги, тетрадки, разпечатки, логически триизмерни фигури. Той вдигна глава при влизането им, изненадан.

— Марк?

— Същият. От плът и кръв, ако ме извиниш за това.

— Май беше казал, че кракът ти няма да стъпи повече тук — иронично подхвърли Чарли.

— Прав си. Но нали знаеш — бизнес.

Мадж се огледа наоколо. Обстановката й харесваше.

— Защо не искаш да идваш тука?

— Защото ми показа какво правят всеки вторник и четвъртък. — Марк избягваше да гледа към масата за дисекции. — Не трябва да се прави с куче.

— Но се прави. И то непрекъснато — каза Чарли. Отмести книгите си настрани и посочи близките столове.

Английски мебели от VIII век, помисли си Мадж, съдейки по облегалките. Майка й би дала всичко, за да може да ги притежава.

— Казвай сега какво има.

Разказаха му. Когато свършиха, погледът му беше разфокусиран, от което Мадж заключи, че навярно бърза да обработи необичайната информация.

— Добре. Значи предполагате, че Роди е открил начин да предава зараза чрез Мрежата.

— Може би — отвърна Мадж.

— Или да имитира инфекция — пак чрез Мрежата.

— Нещо подобно — отново се обади Мадж.

Марк се усмихна.

— Предпазлива си днес.

— Така е най-добре — отвърна Мадж.

— Права е — заяви Чарли. — Трудно е да се каже без достатъчно данни. По-добре да отидем да видим пациента.

— Пациента?

— Алън. Кой друг? Макар че може би… — продължи след малко Чарли — той не е единствен. Мадж, можеш ли да се свържеш с него?

— Дали някой може да влезе във връзка с Алън е друг въпрос. Мисля, че имаш предвид „дали можем да му се обадим“. Имам кода му. Ще проверим дали е там.

— Добре. Повикване! Мадж, дай кода.

Мадж натрака поредица от букви и числа, които я свързаха с тефтерчето й за виртуални кодове и адреси.

— Ето го и Алън Търстон.

Незабавно край тях се разнесе глас:

— Не приемам посетители. Съжалявам — гласът беше на Алън, записан на телефонния секретар.

— Алън, Мадлин Грийн е. Тук съм с няколко приятели. Смятаме, че можем да помогнем за неприятностите ти с Роди.

— Не приемам посетители. Съжалявам — пак телефонният секретар.

Чарли и Марк се спогледаха.

— Хайде, Алън! Зная, че навярно се чувстваш ужасно, но няма да ти стане по-добре, ако някой не ти помогне. Приятелите ми и аз сме от Мрежата и сме сигурни, че ще измислим нещо.

Пауза. Но поне не последва машинният отговор: „Не приемам посетители. Съжалявам“.

Въздухът около тях затрептя и те се преместиха от хирургическото отделение на Кралския колеж на морския бряг. Бял пясък, синя вода, още по-синьо небе, ред палми. Алън седеше под чадър от палмови клони в голям плетен стол до камъшитена масичка. Посрещна ги с кисела физиономия.

— Благодаря, че ни прие — каза Мадж.

Марк се оглеждаше любопитно.

— Хубав плаж — отбеляза той.

— Да — безразличен към комплимента, отвърна Алън. — Малдивските острови. Райско местенце, нали така казват. И при мен беше така. Поне доскоро. Запазих си го, поне да ми го напомня.

Още по-раздразнен, той погледна към Мадж.

— Не разбирам защо си правиш труда след всичко, което ти сторих.

— Какво?

— Идеята Роди да се набърка в проекта ти беше моя. Не предполагах какво може да стане. Нито пък какво ще направи после. Защо толкова си се загрижила, че в резултат на това моят живот отива по дяволите.

Мадж се ядоса, че Алън се опитва да я накара да го съжалява.

— Е, да приемем, че се дължи на тъп алтруизъм. Или пък на желание за отмъщение. Или на каквото щеш друго. Няма да си губя времето да споря по въпроси за етиката с тебе. Това са Марк Гридли и Чарли Евънс. Всички сме Изследователи от Мрежата.

— Добре де — каза Алън. Мадж очакваше, че ще го впечатли повече. — Трябваше да се досетя, че накрая ще ме погне и Мрежата.

Мадж примигна, но не каза нищо.

— Е, какво предлагате?

— Имаме няколко идеи — започна Чарли. — Но първо трябва да ни кажеш какви контакти си имал с Роди. Физически.

— Не съм имал никакви физически контакти.