Том Клэнси - Едно е най-самотното число

Чарли мина надолу по цялата структура, като протягаше ръка към различните тънки като паяжина линии от светлина, където те се изкривяваха близо до повърхността. Ставаха по-светли, когато ръката му се движеше близо до тях.

— Вижте! — каза той. — Това дори не е цяла нервна система, а само най-важните части от централната нервна система. Не целият мозък. Само тази част, която е нужна за поддръжката и синтеза на протеини. Епифизната и хипофизната жлеза, малкият мозък. Главният мозък, след това гръбначният мозък и нервните възли, гръбначномозъчният нерв. Защо само това?

Той продължи да се движи по-нататък.

— Формата следва функцията — продължи да мисли на глас Чарли. — Това не е направено заради мозъчната дейност. Важна тук е химията. Става въпрос за секрецията на жлезите — химикалите, които предават съобщения, и химикалите, които предизвикват промени.

— Ей тука има още невротрансмитерни химически вещества — каза Марк.

Чарли се приближи до него и огледа посочените от Марк структури.

— Ацетилхлорин, аденозин дифосфат, гамааминобутирична киселина, олигомери, радиоли и протеинова киназа.

— Но защо е нужно да се направи точно копие на нечия централна нервна система? — попита Марк. — Или само на части от нея. За да те накара да мислиш, че е истинска нервна система?

Чарли стоеше и гледаше.

— Или пък за да накара истинската нервна система да си мисли, че това е тя.

Мълчаха известно време, като се гледаха един друг.

— После какво?

— Химикалите се произвеждат тук — каза Мадж. — Химикали по поръчка. Можеш да правиш каквото си поискаш… дори и да разболееш човек.

— Токсини — каза Марк. — Бактериите ги изхвърлят, когато попаднат в тебе.

— Можеш да ги произведеш от частици налични протеини, ако си наистина умен — каза Чарли. — А този младеж наистина с умен. Дори би приличало на инфекция… такава, която не се поддава на лечение с антибиотици. А тук такива има със стотици. Ох, полазват ме тръпки.

Приличаше на човек, насилван да яде нещо, от което му се повдига.

— Това наистина е страхотно — промълви Чарли. — Технологията може да се използва за всичко. Дори и за лечение на рака — ако човек я опознае по-добре.

Това дойде твърде множко на Мадж.

— Искаш да кажеш, че най-големите мозъци на света, хората, които се опитват да правят добри неща, са се мъчили години наред, за да открият подобни вещества, и не са успели. А този хлапак, който се е опитвал да си направи лоша шега, е успял?

— Да!

— Не е честно!

— Кой казва, че е — отвърна мрачен и обезпокоен Чарли. — Няма значение. Всичко е пред нас. Да видим какво можем да направим. Това не е клетъчна структура или пък неин шаблон. Това е ДНК. — Повървя още малко надолу покрай страната на куба, стигна почти до ъгъла и отново спря. — Вижте това! — Те погледнаха. Ясно бе, че той има право, защото нишките на двойната спирала стигаха чак до средата на куба.

— ДНК, но от кого? — попита Марк.

Чарли поклати глава.

— Това нещо тук. Мога да кажа само, че е бактериално.

— Вирус може би? Един истински вирус!

Чарли помисли малко и отново поклати глава.

— Не. Изглежда много по-сложно. Но ако бях на негово място, нямаше да се безпокоя. Вирусите са глупави. Искам да кажа, че вирусите не са така приспособими. Човек трябва специално да ги структурира по този начин… а повечето хора не са способни на това.

Вируси в „диво“ състояние — това е вече нещо друго. Те могат да се променят, защото за една година минават стотици, хиляди поколения. Но манипулираните вируси си остават същите, те не мутират… това е последното нещо, което хората искат от тях, докато все още са в лабораторията. Няма междинни случаи, вирусът е или култивиран, или свободно развиващ се непосредствено при появата си. Култивираният може по-късно да подивее, примерно след неколкостотин поколения… но въпреки това няма да е така приспособим като този, който винаги с бил див.

Нека вземем за пример СПИН-а. При него първоначално е див и всеки път, когато човек хване малкото чудовище, то мутира и го кара да ругае. В същото време самият вирус изчезва и заразява още няколко милиона хора.

— Е, ти какво би използвал?

— Бактерии — каза Чарлс. — Те са по-интелигентни. Мутират лесно и бързо. Лесни са за убиване. Може би твърде лесни, ако питате мене. Можеш да го направиш в стъкленица на Петри в хладилника. — Той се засмя. — Аз лично съм го правил. Един от преподавателите ми по химия работеше по проект, свързан с био…