Том Клэнси - Едно е най-самотното число

— Абсолютно никакви? — попита Мадж. — Не беше ли на вечерята на Групата на седемте, на която присъства и той?

— Не. Нашите ме завлякоха на някаква тъпа опера въпросната вечер — отвърна Алън със сведен поглед.

— Значи изобщо не си се срещал с него физически? — попита Марк.

— Не.

— Колко виртуални контакта си имал?

— Откакто го познавам? Може би към стотина.

— Някакви физически контакти през това време?

— Не — каза Алън, като гледаше малко странно. — Значи, ти мислиш, че аз съм…

— Искам да кажа, играл ли си виртуални спортни игри с него или нещо подобно? Нещо, което да покаже, че сте се срещали.

— Спортни игри ли? — високо се изсмя Алън. — Роди не е спортен тип. Нито пък аз.

— Добре. — Чарли се замисли за момент и след това попита: — Бил ли си в работното му пространство?

— Разбира се.

— Напоследък?

— Да. Преди около седмица и половина.

— Да е направил или казал нещо особено?

— Хей — начумери се Алън. — Нали говорим за Роди. Той винаги си е малко особен.

— Изобщо не те е докосвал? Не се е здрависвал с тебе или нещо от този род?

— Човек не се разболява от менингит от едно здрависване с някого — раздразнено отвърна Алън. — Нито пък като пипа дръжка на врата.

Марк се извърна, уж възхищавайки се на скачаща във водата риба, но Мадж видя това, което Алън не можа — неговото безпокойство. Чарли обаче бе невъзмутим.

— Не „яде“ и не „пи“ нищо, докато бе там, така ли?

— Нищо не ми е предлагал. Роди обикновено не се сеща за такива неща. Но с неговото чувство за хумор по-добре е да ти спести тази любезност. Не знаеш какво може да измисли.

— Нищо ли не си докосвал?

— За бога! Можеш ли да не докоснеш нищо във виртуален сценарий. Невъзможно!

— С кожата си? С ръцете си?

— Не, не бих… — Алън млъкна. Мадж поглеждаше ту към него, ту към Чарли. Чарли леко ококори очи.

— Ами… — промълви Алън, изненадан, че тази подробност напълно е изчезнала от съзнанието му. — Той усукваше някаква светлина на дълги парчета… до стола му, подобен на трон, се беше натрупал цял куп. Подаде ми едно парче, върху което работеше. Приличаше ми на въже… но цялото усукано.

— Колко бяха нишките?

— Две. С напречни нишки, като стъпалца на стълба. Приличаше на…

— ДНК — казаха всички в един глас, а Марк гледаше Мадж с широко отворени очи.

— Но той не може — гневно каза Мадж. — Във всеки случай не с истинска ДНК. Работата по проекта за човешкия геном още не е приключила, по дяволите, най-малкото не са открили каква е ролята на отделните гени, макар и да са класифицирани по място и функция. Невъзможно е да разделиш нишките на ДНК и после отново да ги съединиш, все едно сглобяваш детска играчка.

— Възможно е! — вметна Марк. — Чрез микрохирургията. Но не и виртуално. — После добави: — Поне засега.

— Хващаш ли се на бас? — попита го Мадж.

Изражението на Марк беше същото, което бе забелязала един-два пъти на лицето на Джеймс Уинтърс — моментално приемане на истината, колкото и да е неприятна.

— Даде ти да държиш нещо, нали? — бавно попита Чарли. — Това е интересно. И само толкова?

— Да. След това му го върнах. Това е всичко.

— Добре. Мисля, че по този начин те е разболял. Трябва да намерим доказателства, да видим каква е била тази частица, за да разберем как действа. — Погледна към другите. — Ще трябва да отидем и да проверим онова място, което ми спомена, Марк. Тогава ще имам по-ясна представа.

— Готово!

— Е, Алън, ако ни потрябваш по някое време?

— Ще бъда тук. — Алън се опита хем да покаже някакъв интерес, хем да демонстрира пълно безразличие. — Няма да ходя никъде. Може би вече никога.

Кимнаха му за довиждане.

— Предайте на Рейчъл моите благодарности — добави Алън.

— Коя Рейчъл?

— Халоран. Тя е от Мрежата.

— Дадено.

— Връщаме се — тихо каза Чарли.

Отново се озоваха в неговото пространство.

Марк въздъхна.

— Мамка му, трябва да призная, че не виждам в момента по-добър кандидат от това момче да бъде заразено дистанционно. Само си загубихме времето!

— Той е изплашен и притеснен — каза Мадж. — И още по-лошо, постъпил е наистина глупаво и смята, че всички го знаят. Гарантирам ви. Държа се, като че ли имаше таралеж в… Но да оставим това. Вие какво мислите?

— Нищо не мога да кажа, докато не видя работното пространство на Роди — каза Чарли. — Между другото, коя е Рейчъл Халоран?

— Вероятно някоя сътрудничка на Мрежата. Може би работи с Джеймс Уинтърс — каза Мадж.

Марк затвори очи и поклати глава.