Том Клэнси - Едно е най-самотното число

— Какво ще кажеш за ДНК? В нещо живо? В нечие тяло? — попита Мадж.

Марк дълго мълча, после кимна с глава.

— Може би имаш право.

Тя изпусна смаяно въздух.

— Но такива инструкции нямат никакъв смисъл. Те няма да действат. Не могат да преминат през бариерата между ума и физическото тяло.

— Струва ми се, че той е разрешил този проблем. Погледни какво става тук — Марк посочи едно място. Една лъкатушеща нишка се омотаваше около няколко групи от „пръчици“. — Това е структурата на невротрансмитера. Той дава команда на тялото да я разруши, след което да я оформя по друг начин. После инструкцията предизвиква нещо друго на различно място в тялото. Вероятно нещо, което на пръв поглед няма никаква връзка. Гледала ли си онези стари мултипликационни филми? Една свещ прогаря конец, на който е окачена някаква тежест. Тежестта пада, удря се в единия край на нещо като малка климушка, от другия й край изхвърча едно топче, което от своя страна удря една кокошка по главата, тя снася яйце и яйцето пада в тигана.

— Хийт Робинсън — каза Мадж.

— Не. Исках да кажа, да, но аз си мислих за Руби Голдбърг И той е правил такива неща. Може би и Роди го е направил по подобен начин. Не е искал да мине направо през бариерата. Използвал е подпрограми, за да излъже самата бариера, така че тя самата да „повярва“, че не съществува.

Мадж се опита да проумее обяснението му.

— Толкова е странно. Просто не ми се вярва.

— И аз не съм толкова убеден. Точно това ме плаши. Даже и да го видя с очите си, пак няма да съм сигурен. Роди лъже тялото и го кара да се възприема като част от компютър, част от виртуална програма. За тази цел използва невротрансмитери… имитира явлението, както е „объркването“ във фотофизиката. Променя се качеството на един фотон и в резултат на това се променя и съседният фотон… без дори да се докоснат. Роди използва нещо подобно, за да извърши промени на молекулярно ниво… Поне така мисля.

— Мислиш?

— Не съм специалист по медицина и затова не съм съвсем сигурен какво виждам тук — със съжаление си призна Марк. Молекулното тегло на някои от химикалите, с които работи Роди, възлиза на стотици хиляди. Но каквото и да е всичко това, тук не става въпрос само за Алън. За номера, който му е направил, такива купища не са нужни — той махна с ръка към плетеницата от пръчици и усуканите в тях нишки. — Работата е много по-сериозна. И може би много по-опасна.

Мадж потрепери.

— Хайде! — каза Марк. — Да се махаме оттук. Полазват ме тръпки.

Мадж бе доволна, че той пръв го каза. Тръгнаха обратно по пътя, по който бяха дошли.

— Какво ще правим? Уинтърс ще иска доклад.

— Ще почака. Все още нямаме всички данни.

— Ще трябва ли пак да идваме тук? — Подобна перспектива изобщо не й харесваше. Имаше навика да казва, че колкото и да е необикновено, в Мрежата няма нищо, с което не би могла да се справи… Но от това място я полазваха тръпки, без да е наясно защо.

— Поне още един път — каза Марк. — Искам да дойдем с някой, който да ни помогне. Познаваш Чарли Дейвис, нали? И той е от Нет Форс Експлорърс. Живее в окръг Колумбия и учи в Брадфордската академия. Пада си много по медицината. Вероятно ще може да ни помогне.

— Идеята е добра — каза Мадж. Тя съвсем сериозно се замисли за цялата ситуация. Ако Роди е могъл да направи това на Алън, без той изобщо да подозира как е станало, значи, че може да го направи и на някой друг. На кой друг Роди има зъб? И само този човек ли иска да нарани или може би и другите около него?

Родителите й? Брат й? Малката й сестра?

— Хайде да го намерим и да го доведем тука. Веднага.

Те отново преминаха през меката стена. Когато стигнаха до преддверието, Мадж отвори вратата на вилата си и бързо премина през нея. Забеляза, че Марк я гледа учуден, но в момента изобщо не й пукаше.

Вратата зад тях се затвори. Марк въздъхна дълбоко:

— Добре! Искаш да намеря Чарли и да го доведа тук?

— Ще дойда с тебе.

— Чудесно!

Тръгнаха заедно към вратата.

— Само още един въпрос. Какво имаше предвид под „нещо по-добро“?

Марк се захили злобно.

— Ти беше в самия център на виртуалния му конструкт, имаше парола за достъп и можеше да направиш каквото си пожелаеш, включително да го разрушиш напълно. Но не го направи. Нека да си отговори защо.

Мадж сви рамене.

— Той ще си помисли, че съм мекушава.

— О, не. Той ще разбере, че си била тук… и направо ще се побърка от яд. — Усмивката му стана още по-злобна.

А що се отнася до Роди… за него ти вече представляваш опасност.