Том Клэнси - Едно е най-самотното число

Марк спря за момент с ръце на кръста. Изви се назад, за да погледне към върха на конструкта.

— Страшно е трудно да изчистиш такива конструкти от вируси. Или да ги манипулираш по някакъв начин. Когато преместиш някоя пръчица, тя запомня обстоятелствата, при които си го направил.

— Значи, ако преместим някоя пръчица, той ще разбере?

— Да, ще знае, че някой го е направил. Но няма да знае кой. Доколкото разбирам, няма включена защита в това пространство. Може би не очаква, че някой ще успее да стигне дотук. Паролната защита за достъп отвън е масивна. И ако са включени регистриращи устройства, аз мога да ги неутрализирам.

Мадж се засмя.

— Никаква защита, значи.

Усмивката на Марк стана иронична.

— Точно така. Разбрах какво е станало с твоя виртуален конструкт. Мисля, че можем да му го върнем.

— Не и като разрушим неговия.

— Не, има и по-добър начин.

Марк се отдалечи малко и загледа огромната програмна структура.

— Не би трябвало да се боим да направим това, което смятам за необходимо — независимо дали има защита. Няма да е по-различно. Дори и ако той е намерил начин да си осигури защита срещу неузаконени промени в самата програма. Докато него го няма, и най-добрата защита е само бледа имитация на това, което Роди би направил, ако очаква да бъде извършено определено действие. Бас държа, че мога да открия какво става тука вътре и ще го направя по начин, който той не очаква. Ако ни спипа, че правим нещо, режем и бягаме. — Усмивката му беше малко варварска този път.

— Дали ще успеем? Той е по-хитър, отколкото мислиш — каза Мадж.

— Е, ще видим.

Известно време вървяха мълчешком. Марк изучаваше структурата на програмата.

— Ще ми се да имам по-добра представа какво точно търсим. Имам предвид в структурно отношение. Така все едно да търсим игла в купа сено.

— Търсим? В какъв смисъл?

— Ами, търсим точния механизъм, който Роди е използвал, за да въздейства на приятелчето ти Алън. Няма начин да се повлияе на физическото състояние по виртуален начин. Не зная как е станало, но навярно не е съвсем нормално — Марк въздъхна и продължи обиколката си.

— Явно Алън е дошъл тук и го е видял да работи…

— Познавайки Роди — не че го познавам лично — каза Марк, — но от твоите приказки, не мисля, че би допуснал Алън да види нещо, което е в състояние да разбере.

— Не зная… — Мадж се замисли за вечерта, когато бе открита Къщата на забавленията. — Знаеш ли, Алън каза нещо странно, когато получи пристъпа, и то се е запечатало в съзнанието ми… Не ми приличаше на бълнуване. Започна да говори за нишки — не, за паяжини…

— Така ли? — внезапно каза Марк. — Това е идея. Тук всичко е толкова линейно, нали?

— Наистина!

— Да видим! Контролна структурна програма.

— Ето! — един глас прониза въздуха. Мадж подскочи. Беше гласът на Роди.

— Затвори основната структура! Затвори всички анормални и нелинейни програми!

Огромната структура от пръчици посивя. Вътре в нея имаше стотици подобни на паяжини преплетени и гърчещи се нишки, които засветиха с различни цветове.

— Инннннтересно — каза Марк и се запъти отново към другия край на куба, където се виждаше заплетено кълбо от множество нишки и вериги.

Мадж се мъчеше да не изостава. Когато стигнаха до ъгъла, Марк спря и прокара ръка по една нишка, която беше най-близо до повърхността на куба — на дълбочина от около три фута. Нишката засвети и се покри с точки, подобни ма петна с по-тъмен цвят, които образуваха сложни шарки по дължината й.

— Виж това — каза Марк. — Това също е код. Виждаш ли как се повтаря. Повтарящи се шест форми, но с различни цветове. Какво има такъв код? — попита той и се захили.

Мадж се замисли за миг.

— ДНК!

— На някой — каза Марк — или на нещо. На бас, че има и ДНК на Алън.

Тя поклати глава.

— Не искам да ти взема парите. Да вземеш проба от ДНК-то на човек е доста лесно. Случайно паднал от главата му косъм е напълно достатъчен.

— Може би не директно от неговата. Но копие от нея, огледално отражение. И може би не точно тази нишка, а една от тях.

— А чии са другите? — попита малко обезкуражена Мадж. Гледаше стотиците други нишки, сплетени две по две.

— Хвана ме натясно. Но се обзалагам, че тук става въпрос за нещо повече от обикновена шега. Виж това! — и посочи към структура от пръчки около краищата на една преплетена нишка. — Това не е обикновена програма за образуване на структура, а „команда“ за образуване на определени химически вещества. Нещо подобно се наблюдава във фабриките и микростроителството. Производство на специфични химикали. Но какви, къде?