Том Клэнси - Едно е най-самотното число

Рейчъл стоя неподвижна известно време.

— Искаш да кажеш, че си направил тялото на Алън да синтезира токсини като тези, които се образуват от бактериите… но без в действителност да има бактерии?

— Е-е, не е чак толкова ефективно. Поставят те на хемодиализа и ги филтрират. Обикновено това не може да те убие, освен ако програмистът не постави необикновено висока доза токсин.

— Много интересно! Добре. Направи го и по двата начина. Дай ми нужните данни, за да произведа необходимия микроорганизъм. Няма да отнеме много време. Мрежата има добра генетика и биохора. Ще го изпробваме и ако всичко заработи по начина, по който казваш, ти ще бъдеш свободен. Бързо ще убедя Гридли и хората на закона. — Рейчъл отново погледна структурата. — Междувременно, направи ми демонстрация на токсините възможно най-бързо. Нужно ли ти е време, за да предоставиш обекта си, да получиш „огледалната“ част от програмата и да вкараш маркираните химикали?

Малко по-късно Рейчъл Халоран отново стоеше в къщата си на брега. Дъждът едва доловимо удряше по мрежите на затворените прозорци. Рейчъл седеше пред компютъра във всекидневната и подреждаше тръбичките с радиоактивно вещество в редица. След като навлезе във виртуалния свят, тя видя друга стая с голямо лакирано дървено бюро в единия край. На него имаше лампа със зелено стъкло, която осветяваше листовете с данни. Слаб млад мъж се взираше в тях. Лицето му не се виждаше добре в сянката. През прозореца зад него в далечината блестяха светлините на града.

— Майкъл, това е нещо повече от очакванията ни — каза Рейчъл. — Това може да се използва за всичко. Политическо убийство. Безследно унищожаване на голяма група хора…

— Зная няколко организации, които биха се възползвали от това — тихо отвърна Майкъл. — Откриваш необходимия ген в населението, което ти трябва, говориш на гена в микроба… и бум!

Рейчъл кимна.

— Куршум, който може да преминава през стените. Оръжие, за което всеки е мечтал. Майк, много хора ще забогатеят от това.

— Точно така — от гласа му Рейчъл разбра, че е измислил начин да намали броя на хората, които биха забогатели. — Сигурна ли си, че твоят източник няма да ни изненада с нещо?

— Трудно е да се каже. Работил е върху основния проект няколко месеца. След това е започнал работа по друг проект. Но никой от тях не е много стабилен.

— О-о, така ли?

Рейчъл се сети за една тъжна човешка съдба.

— Бащата умира при катастрофа. Майката е истеризирала стара вещица. Детето е простодушно, но схваща бързо и е много съобразително. Но и лесно се ядосва… особено когато му се струва, че за всичко е виновно то. Какво е положението на нашия човек сред доставчиците на услуги?

— „Отговарящ доставчик“ с живо екраниране. Майка му все още води нормални телефонни разговори, макар и не много… Явно няма много приятели. Ние ще убием доставчика, след като момчето ни даде програмата си.

— Чудесно! Но този, който го контролира, трябва да има интересни идеи за бъдещето му.

Усмивка се появи на мрачното лице.

— Рейчъл, ти обикновено не изпадаш в такава сантименталност. Ако този младеж притежава това, което ти си мислиш, че притежава… той става ненужен веднага щом заработи технологията. Първото нещо, което трябва да направим, е да заличим следите си.

— М-м, прав си, разбира се. — Тя въздъхна. Би било полезно лично да контролира Роди. Малкото контакти, които бяха имали досега, й подсказваха, че можеше добре да го ръководи. Но залогът би бил необикновено висок, както и отплатата.

— И така. Кога можем да задействаме прототипа? — попита Майкъл.

— Веднага щом нашият талант открие подходящата бактерия. Роди предлага една от чревните.

— Колибактериите са доста добри — замислено продължи Майкъл. — Появяват се толкова много хипертоксични варианти, че човек просто не обръща внимание на това. Разбира се, никой няма да предположи, че всичко е направено нарочно. И ако това, което ми казваш, е вярно, няма да е необходимо да използваме даден организъм повече от един път. — Продължи да мисли. — Имаш ли проба от ДНК-то на Роди?

Рейчъл се усмихна.

— Моят асистент взе проба от чашата му онзи следобед. Разбира се, бяха паднали и няколко косъма на стола… с много и разнообразни кожни клетки.

— Сигурна си, че можеш да се довериш на това момче, нали?

— Не са ли повечето от тях на неговата възраст? Още по-добре. Някои могат да се опитат да влязат в истинската Мрежа, за да проверят дали сме истински нейни членове. Затова трябва да измислим някакви пречки или смущения. За щастие, все още не са се опитали. Собственото им его може да приеме идеята, че истинската Мрежа не се интересува от тях.