Том Клэнси - Едно е най-самотното число

— Чудесно! Искаш ли да влезем анонимно? — попита Мадж.

— Може би няма смисъл. Ако това приятелче досега не знае, че някой е влизал в стаята му за игри, за да разбере какво става там, значи изобщо няма ум. Сигурно половината софтуерни компании от планетата слухтят около него, и то анонимно. Навярно губи купища процесорно време, за да ги следи. Ако не прибягваме до анонимност, вероятно ще привлечем по-малко внимание. Освен това имам нещо, което те нямат.

— Така ли? — Мадж се запъти към вратата, която щеше да ги отведе до преддверието на Къщата на забавленията. — Какво е то?

— Имам паролите на доставчиците му, с които ще вляза в кодовата му област. Според договора той не може да откаже достъп на доставчика или негов представител.

Засмя се и усмивката му изведнъж й напомни за удоволствието, което Мъфин изпита при мисълта, че скапаните продукти от хладилника ще тръгнат след нея.

— Смешното е, че днес ние сме в такава роля. Високият ранг си има предимства…

Мадж отвори вратата. Огледаха „преддверието“ на Къщата на забавленията — пространството, в което Мадж бе ходила онази нощ с Групата на седемте. Тя се поколеба за момент.

— Ами ако той е тук?

— Не е — отвърна Марк и й показа плочката в ръката си. — Доставчикът го сензитивира. Ако той се появи тук, това сензорно устройство ще започне да пищи. Но от моите източници знам, че тази сутрин е на бизнессреща.

— Източници?

Минаха през вратата, която хлопна след тях и изчезна.

— Хубаво е да имаш цяла мрежа от влиятелни хора, които да включиш в играта.

Прекосиха преддверието и кимнаха на няколкото чуждоземни, които срещнаха по пътя.

— Да, това има своите преимущества. Нямам търпение да порасна и истински да се включа в играта.

Мадж го погледна и кимна. Поне по този въпрос бяха на едно мнение. Но й се искаше шансовете й за „играта“ с другите в Мрежата да са така добри, както на Марк.

Вървяха около миля и половина, докато попаднаха на една галерия, в която нямаше нито чуждоземни, нито реални хора с виртуални маски.

— Ще ни свърши работа — каза Марк и се приближи към една от лъскавите каменни стени. Докосна я с ръката, в която държеше синята стъклена плочка.

Ръката му хлътна в стената.

— Хайде! — каза той и й подаде ръка.

Тя я хвана. Марк премина през стената и изчезна. Мадж си пое дъх и премина след него.

В началото наоколо беше абсолютно тъмно… след това около тях бавно започна да просветлява.

— Божичко! — Това бе единственото, което успя да каже Мадж, когато видя какво има пред нея.

Когато беше много малка, баща й бе донесъл една играчка, с която си бил играл като дете. Беше една кутия, пълна с множество тънки, различно оцветени пластмасови пръчици, изострени в двата края. Кутията се разтърсва и пръчиците се изсипват на пода. След това участниците в играта започват да вадят внимателно една по една пръчиците от купчинката. Целта е да изтеглиш пръчицата, без купчинката да се срути.

Сега гледаше появилата се пред нея масивна кубическа структура с дължина на страната около половин миля. Беше направена от подобни пръчици в стотици цветове и хиляди различни дължини. Всички те бяха подредени внимателно на редове една върху друга. Това беше графично представен модел на основната структурна програма на Роди за Къщата на забавленията. Мадж не можеше да я проумее. И което бе още по-лошо, само едно докосване би могло да разруши цялата структура… Тогава щеше да изчезне и това, което търсеха — кодът, чрез който Алън Търстон бе заразен с менингит.

— Надявам се поне за теб това да означава нещо. Аз нищо не разбирам, все едно да ми говориш на гръцки.

— Не знаеш ли гръцки? — попита Марк, движейки се бавно край една от страните на грамадния куб.

Мадж поклати тъжно глава и каза:

— Само колкото да попитам за тоалетната и дали в морето има акули.

Той я погледна учудено.

— Акули ли? Страхотно — Марк продължи да върви, като оглеждаше куба. — Това не се среща често, защото се работи с авторски техники. Използва се виртуален машинен език, който съвсем не е от лесните. Нарича се „Калдера“.

— Знаеш ли го?

— О, да — той се забърза и Мадж трябваше да ускори крачка, за да го настигне. — Мрежовата сила го използва в някои от картите си. Добър е за компресиране на множество данни в малко пространство. Предполагам затова Роди се е заинтересувал от него. Всяко от тези неща — той докосна края на една от „пръчиците“ и тя започна да флуоресцира, а по дължината й се очерта ред по-тъмно оцветени точки — представлява серия свързани инструкции. Като няколко кодови линии в стария „Бейсик“. Но всяка линия се влияе в по-голяма или по-малка степен пряко от другите „пръчици“ чрез директен контакт. Преместиш ли една пръчица, програмата ще заработи по друг начин.