Том Клэнси - Едно е най-самотното число

— Значи — каза Рейчъл, — физическото ти тяло реагира на това огледало.

— Объркващо е. Не може да се разбере коя система е истинска, защото има комуникации между истинското и виртуалното тяло и няма време да направиш разлика между тях. Времето е само няколко микросекунди. Затова системата, която е толкова бавна като биоелектричеството, не се забелязва. Двете системи стават идентични една с друга. Когато промениш виртуалната…

— Истинската също се променя — тихо промълви Рейчъл.

— Точно така. Когато това стане, ти приемаш всякакви инструкции. Имаш мозък и хипофизна и епифизна жлеза и т.н. Всички източници казват на черния дроб и на лимфната система да започнат да произвеждат протеини от суровините, които се намират в тялото — основните аминокиселини, които човек получава с храната си. Когато тези протеини са налице, ти казваш на далака и черния дроб и т.н. да запази или да промени химическия състав по определен начин.

— Логически бомби. И биологически, разбира се.

— В по-голяма или в по-малка степен. Има много видове информация, която можеш да програмираш в тялото си. Особено при трайните структури като мастните клетки, ако „елементите ти на кодиране“ са достатъчно малки. Например можеш да заповядаш на тялото си да реагира на определени организми, които са маркирани. Имунната система просто пренебрегва тези организми. Никаква изкуствена симулация на имунната система не би различила „маркираната“ инфекция. Просто няма да я „види“, а ти можеш да кажеш кога да не я види. Тялото си има собствени часовници, няколко на брой, които могат да бъдат нагласени да определят времетраенето. Можеш да направиш така, че някой да се разболее след седмица или година, или десет години, когато даденият микроб се появи и си свърши работата. Човекът може да носи този микроб в себе си през цялото това време и нищо да не му се случи, докато ти не наредиш.

Роди не можа да сдържи усмивката си. Програмирането на нещо такова бе ужасно трудно, но той успя и се гордееше. По-късно можеше да го използва за по-приятни неща в Къщата на забавленията. Само всичко това да отмине.

— Дотук всичко ми е ясно. Искаш да ми кажеш, че имаш нужда от невиртуалната част от този „синдром“, за да го накараш да действа по-добре. Някакъв вид инфекциозен агент.

— Бактериите са най-лесни. Днес те не са така интересни като вирусите. А в някои отношения са по-устойчиви от тях. Можеш да ги предадеш на обекта чрез храна, чрез водата или по въздуха, както ти харесва. Ако го направиш както трябва, бактерията не може да навреди на друг, освен на човека, за който е предназначена. Тя навлиза в тялото и химическите инструкции, които са заложени в тялото, я „разпознават“ и действат по начина, по който си им наредил. Тялото не може да реагира и се заразява с лоша инфекция, за която няма имуностимулатори. Навярно искаш да използваш нещо, което е устойчиво на антибиотиците?

— Или пък нещо, на което никакъв антибиотик не може да въздейства — замислено каза Рейчъл.

— Туберкулоза или бактерията неопастьорела? Да, на лошите това няма да им хареса много.

— Правилно! Няма да им хареса…

— Човекът се разболява, отива в болница, а лекарите са неспособни да му помогнат — продължи Роди. — Те дори няма да си помислят, че има нарушение на имунната система. Обзалагам се, защото имунната система ще работи… дори и с тази бактерия. Докато някой разбере какво става… ако някога успее…

— Заразеният човек вече ще е мъртъв — заключи Рейчъл.

Роди кимна с глава.

Рейчъл мълча дълго време. Най-после каза:

— Добре. Кога можем да започнем с тестовете?

— М-м, програмата все още не е напълно готова. Нужно е време, за да се завърши…

— Разочароваш ме, Роди — каза Рейчъл с глас, който го обезпокои. — Очаквах да си свършил. Вместо това ми показваш план… проект. Как да представя това на Гридли и да го убедя да не те даде на съда следобед?

Роди пребледня.

— Не-е, исках да кажа… Наред е, ако искаш да го задействаш, да го изпробваш върху някого… Но след всичките тези промени то може да не… — спря и загледа Рейчъл в очите, за да разбере какво мисли. — Е-е, да, смятам, че ще проработи. Но е нужна другата половина на синдрома. Бактерията. Единствената, която съм направил, е тази, която подейства на Алън…

Гласът му постепенно заглъхна.

— Какво е станало? — попита остро Рейчъл.

Роди се усмихна едва забележимо.

— М-м, имаше още няколко инфекции, които работеха в прототипа. Никакви микроорганизми не бяха включени в тях — само болест, получена от огледалния образ: химически дисбаланс, който имитира инфекция. Това бе случаят с Алън. Токсини без микробите.