Том Клэнси - Едно е най-самотното число

Роди трепереше целият, въпреки че се опитваше да се овладее.

— Какво? — Но трябваше да спре, защото устата му бе пресъхнала. — Какво възнамеряваш да правиш?

Рейчъл се бе облегнала в стола си и го изучаваше. След дълга пауза каза:

— Това зависи от теб.

Роди щеше да извика „какво имаш предвид? Искаш да кажеш, че съм извършил престъпление и ще ме арестуват?“ Но отделни клетки от мозъка му се задействаха и не проговори.

Тя го погледна.

— Да — промълви тя и помълча известно време. — Прахосване. Прахосването е тъжно нещо. Опитваме се да го избегнем, когато можем. Не би ми било приятно да се обадя — да кажем, на майка ти — и да й кажа как талантът ти е бил прахосан само заради една погрешна стъпка.

О, Господи, майка му! Самата мисъл го накара да се почувства като птичка, съзряла току-що гърмяща змия.

— Да поговорим малко за това, което си направил.

— Трудно е да се обясни — ужасен отвърна Роди.

— Наистина е трудно, когато не си сигурен за положението си. Нека си го изясним, преди да продължим. На невинна забава ти виртуално нападна сътрудник на Мрежата. Нямаш никакво оправдание — че е било самозащита, умопомрачение или каквото и да е друго. Ако попитаме твоите доставчици на услуги, само ще привлечем вниманието им към работното ти пространство. А ние ще го разглобим, частица по частица, докато открием какво си направил и как си го направил. Може да ни отнеме месеци, дори години. През това време ти, разбира се, ще бъдеш във федерален поправителен дом. Заради углавно престъпление, застрашаващо обществото и извършено умишлено, както и по други обвинения. Достатъчно си голям и в твоя щат ще те третират като възрастен. Мисля, разбираш, че положението ти е… доста неприятно.

Роди седеше и трепереше.

— Загуба — каза Рейчъл със скръстени ръце. — Загуба на време. И това не ми харесва. Нека ти кажа само две думи: паралелно развитие.

Роди примигна.

— Това е едно от странните неща, които не разбираме напълно. Подтеория на теорията на хаоса, привлякла вниманието на учените преди около сто години. Някакви маймуни на изолиран остров в Тихия океан, след като изровили диви грудки, установили, че това е вид сладък картоф, който става много по-вкусен, ако се измие в морето. Не било интересно… докато учените, наблюдаващи човекоподобни маймуни около Тихия океан, не се събрали, за да сравнят бележките. Те открили, че само след няколко месеца всички маймуни вече измивали сладките си картофи. Как ли са разбрали, че трябва да постъпват така? Едва ли чрез виртуална поща.

Рейчъл се бе облегнала и бавно въртеше бялата гривна около китката си.

— Много е вероятно нещо необикновено и ново, случило се изведнъж на някакво място, след това да се случи изведнъж и на други места. Случайностите винаги са добри. Така че… ако ти си открил техника, с която хората могат да бъдат заразени по Мрежата, случайностите са големи. Някой друг би работил върху това седмици… може би месеци.

Рейчъл се облегна на бюрото, погледна Роди право в очите и продължи:

— Искам да имам преднина в състезанието. Разбираш ли ме? Искам да съм едни гърди пред лошите хора. Достатъчна работа свърши за заразяването на някого с инфекция. Толкова малка, подобна на настинка, която в началото е неприятна, но лесно се лекува. Тези, които изкарват прехраната си с убийства, няма да се задоволят с това. Болестта, с която те ще заразяват хората по виртуалната поща, ще е смъртоносна. Те могат да накарат хората да молят за помощ… или пък да унищожат човечеството.

Роди спря да трепери… може би защото бе шокиран. Определено не искаше това. Той обичаше човечеството.

— Имаш големи неприятности — каза Рейчъл. — Предлагам ти начин да се освободиш от тях… и може би да излезеш герой от всичко това. Помогни ни да разработим твоята идея. Вкарай ни в кода си и ни покажи как направи този номер. Покажи ни как да се предпазим от това. И нещо повече — усъвършенствай го, направи го по-лош. Това е оръжие, нали! Разработи го докрай. Когато други маймуни изпробват тази технология върху добрите хора за пръв път, виртуално или на живо, искам и отговор на това да им дам такъв смъртоносен вариант, че те никога да не посмеят да я използват отново. Да я захвърлят — като горещ картоф — и никога повече да не постъпват така.

Роди преглътна и попита:

— А после? Какво ще стане с мене след това?

Рейчъл се облегна назад, като сви рамене:

— Ако свършиш работата както трябва, ще се приеме за смекчаващо вината обстоятелство. А след това… е, ние няма да забравим интересите си. — Усмивката на лицето й бе доста хладна. — Всяка компания използва „превъзпитани грешници“. Когато пораснат, хакерите започват да защитават системите, които са се опитвали да разрушат. Те знаят всички тайни. Проучват системите и се опитват да закърпят дупките преди още да са се появили, научават се да предотвратяват неизправности, които биха осакатили цели индустрии. Добра работа е. Струва си да се направи.